Млечните камъни

В полите на Пирин планина, в малкото село Ораново, живеели двама братя, два змея. Живеели те мирно и тихо, живеели си братски и пазели селото от пакости.
По едно време селяните взели да се оплакват, че някоя хала обирала житата по нивите и гроздето по лозята. А също и млякото по овцете и кравите се губело. Братята-змейове забелязали, че и от техните ниви житото намалява, че някой дои млякото и от техните овце и крави.
Търсили братята цяло лято из полето, обикаляли планината, ни¬къде не можали да открият халата.
В селото имало една мома на име Гюргя. Живеела тя накрай селото в една къщица сама-саменичка, без майка и баща, без роднини. Растяла тя и от ден на ден все по-грозна ставала. С никого не дружала, на хоро не се хващала, на седенки не отивала.
Често, често се губела из полето, из планината и никой не знаел къде ходи. И започнали другите моми да я дебнат, да видят къде ходи и какво прави. Веднъж Гюргя белила платно самичка на реката. Тихо и неусетно се приближили зад нея момите и останали смаяни. Босите крака на Гюргя били покрити с люспи като на риба. Побягнали момите от страх.
От уста на уста се разчуло това в селото. Чули и братята-змейове и се сетили, че Гюргя е халата, че тя обира полето и млякото. Започнали змейовете да я дебнат. Досетила се Гюргя, че те я следят и взела да се крие още повече.
Минала зимата. Дошла пролет. Стопили се снеговете, раззеленила се планината, оживяла гората, запели птичките, събудило се полето. Заблели агънцата и по цял ден припкали край майките си.
Но дошъл и денят, когато делят агънцата от майките им, за да не бозаят повече. Този ден хората отбелязвали като голям празник. Събрали всички овце да пасат заедно и изпратили братята-змейове за овчари – да пазят стадото от халата.
Към пладне цялото село: моми, момци, булки, жени и мъже, всички тръгнали с менци към планината. В тоя ден хората доели овцете заедно и млякото се деляло по равно на всяка къща от селото.
Тръгнали всички, не тръгнала само Гюргя. Страх я било от овчарите змейове. Тя знаела силата им и се страхувала от тях. Другите моми молили Гюргя да дойде с тях, но тя не искала. Най-сетне след дълги молби и увещания и тя се съгласила, пременила се и тръгнала с тях.
Стигнали в гората. Спуснали се момите и момците с песни и смях. Брали здравец, вили китки и венци, кичили глави.
Смях, вик и песни разлюлели планината. Не тичала по здравеца, не брала цветя, не се радвала само Гюргя. Тя отдавна съгледала насреща в планината как се белее като бял облак стадото овце. А там имало хиляди и хиляди овце с мляко. Притъмняло пред очите й, забравила се, дъхнала, смукнала и изсмукала всичкото мляко от цялото стадо.
Другите моми потърсили Гюргя и когато я видели, пръснали се от страх като пилци. Тя била погрозняла, надула се като мях и не можела да се мръдне.
Братята-змейове познали веднага, че млякото от овцете е изсмукано. Огледали наоколо и съгледали Гюргя при здравеца. Единият брат полетял направо към нея, а другият се спуснал да пресече пътя й.
Помъкнала се халата надолу из долината и побягнала. Змеят замятал стрелите си по нея. Спуснала се халата срещу него, махнала с едната плетеница от косата си и му счупила дясната ръка. Такава сила имала тя. Змеят изпуснал стрелите си. Халата побягнала край него.
Спуснал се другият брат-змей след нея с гръм и трясък. Замятал той огнените си стрели и я улучил… Халата паднала мъртва. Страшна млечна буря потекла от нея и помъкнала камъни и скали, големи колкото къщи…
И днес стърчат тия грамадни скали в долината под здравеца и се белеят отдалече, сякаш са облени с мляко. Това са същите скали и камъни, които е мъкнала млечната буря и хората от околните села ги наричат „Млечните камъни".