Изгонването от Рая

В Райската градина имало една ябълка, която раждала чудни плодове. Господ заръчал на Адам и Ева да не ядат от тях. Един ден змията изпълзяла точно на това дърво. Тя видяла Ева и й казала:
– Хапни си от тази ябълка, много е хубава!
– Господ ни заръча да не я опитваме – отговорила Ева.
– Той ви е казал това, защото ако вкусите от нея, ще станете равни с Бога.
Ева се излъгала, отхапала от ябълката и дала на Адам да опита, без да му казва от кое дърво я е откъснала. Щом отхапали и двамата, видели, че са голи. Засрамили се и се скрили в най-големия гъсталак. Дошъл Господ в Райската градина и се почудил, че не вижда Адам и Ева. Повикал ги по име и те се обадили от гъсталака. Господ ги попитал, защо са се скрили, а те отговорили, че ги е срам да се пока¬жат, защото са голи.
– Вие сте яли от ябълката – казал Господ, – затова сте научили какво е срам.
– Дойде змията – обадила се Ева, – тя ни излъга.
– Змията излъга Ева – рекъл Адам, – а Ева подлъга мен.
Тогава Господ проклел змията да се влачи все по корем и да хапе човеците по петите.
А на първите хора казал:
– Хайде, Адаме, излезте с Ева от рая, защото не ме послушахте, каквото ви казах. Отсега ти ще ореш и копаеш земята, докато си жив. С пот на чело ще си изкарваш хляба за теб и за децата, които Ева ще народи.
Господ направил на Адам едно рало и му го дал да работи с него, за да се прехранава. Оттогава хората захванали да обработват земята и се наплодили много.
Веднъж Дяволът се изкачил на висок връх, за да огледа земята и видял, че Адам и Ева орат.
Той се спуснал към тях и извикал:
– Как смеете да орете тази земя, без да питате стопанина.
– Та ние орем по негова воля – отвърнали те, като мислели, че говори за Господа.
– Стопанин на земята съм аз! Имам договор с Господа, записан на каменна плоча. А вие мен не сте питали. Оставете земята на мира и отсега никой от вас да не е посмял да я закача!
Когато Господ научил за станалото, му домъчняло и съжалил, че е сключил договор с Дявола. Поради тази причина Господ намислил да му отнеме властта над земята.
Повикал един ангел и го научил какво да прави. Той отишъл при дявола и му казал:
– Може ли да ми извадиш шепа пясък от дъното на морето? Ти си по-силен и по-хитър от мен и не можеш, а аз мога.
– Ех, да видим – рекъл Дяволът.
Ангелът се съблякъл, хвърлил се във водата и веднага се показал отгоре с пясък в ръка. Дяволът, за да покаже, че не е по-долен, също се хвърлил във водата и се гмурнал до самото дъно. Лесно било на Дявола да потъне, но да изплува – мъчно, защото Дяволът е тежък, той не можел по пъргавина да се мери с ангела. И докато се бавел във водата, ангелът взел плочата с договора и отлетял на небето. Дяволът го погнал и го догонил, когато влизал в небето, сграбчил с ноктите си стъпалото му отдолу и откъснал къс месо. Но не могъл да върне ангела, защото той бил вече при Господа.
Дяволът се върнал назад в Пъкъла. Властта му над земята пропаднала и той намразил още повече Бога.