Крачета

Имало едно време една стоножка на име Крачета. В една хубава, пролетна утрин тя тръгнала на разходка. Птичките пеели и слънцето греело. Крачета била много щастлива.
И както си вървяла безгрижно, видял я един кос и отворил широко човка да я глътне. Добре, че в последния миг Крачета го забелязала и се скрила в една малка дупка. Вътре се спотайвало черно бръмбарче.
— Здравей! — казала Крачета. — И ти ли се криеш от коса?
— Да — отвърнало бръмбарчето. — Надявам се, че скоро ще се махне. Знаеш ли — продължило то, — винаги съм се възхищавало от тебе.
— Така ли? — учудила се Крачета. — А защо?
— Ами — казало бръмбарчето, — след като имаш толкова много крака, значи си много умна, щом помниш с кой крак да направиш следващата стъпка.
— О, това е нищо! — отвърнала Крачета, макар че й станало много приятно, загдето я смятали такава умница.
Не след дълго косът се уморил да чака и отлетял.
Тогава Крачета се сбогувала с бръмбарчето и продължила разходката си. Денят бил прекрасен и тя си затананикала някаква песничка. Изведнъж се сетила и се зачудила: „Вярно, откъде зная с кой крак да правя следващата стъпка?"
Щом почнала да мисли за това, ето че се объркала, препънала се и паднала.
Колкото повече мислила, толкова повече обърквала крачетата си, щом понечвала да върви.
Не щеш ли, покрай нея минала една хилядоножка. Тя има- ла повече крачета от стоножката, ала си вървяла много хубаво.
— Как успяваш да вървиш така хубаво? — запитала я Крачета със завист.
— О, не ми напомняй! — рекла хилядоножката.— И аз съм го преживяла. Тайната е да не мислиш за това. Само си науми да вървиш за някъде и тръгвай!
— Благодаря ти! — казала Крачета. — И довиждане!
Тогава си помислила: „Ще ми се да се изкача на онзи розов храст. Хайде сега да видим — право напред!"
Крачета се запътила натам и ето, че отново провървяла.
Било чудесно! Тя вървяла точно така, както трябва да върви една стоножка и нито веднъж не объркала крачетата си. През цялото време, докато се изкачвала до върха на розовия храст, бръмбарчето, което имало само шест крака, я наблюдавало с възхищение. Когато стигнала върха, Крачета поспряла за малко да се погрее на слънце. Тя била една много щастлива стоножка.