Ждрелото на река Ерма

Недалеч от Ждрелото имало малък извор. То било току до границата. Планинците наричали тази местност „Забел". Високи зъбери и вековни гори правят природата тук като омагьосана. Птиците се стрелкат от гнездата си и минават границата, а сянката им шие репризи по върховете на дърветата!
Есен, когато листата се прошарят като палитра на вълшебен художник в жълто, червено, кафяво, зелено, хората прибирали оскъдното зърно от полето. Добри и кротки, те пеели песни по тлаки и седенки и славели хубостта на своя край:
Лудо-младо иде от гората, в ръце носи до две китки, до две китки теменужки…
Веднъж край извора си играели селските деца. Сред тях било и детето на Бея, който господарувал тук. Детето паднало в извора и се удавило. От мъка беят наредил да острижат безбройното му овче стадо и с вълната да запушат извора. Тогава, водата с гръм и трясък се отправила между скалите в друга посока. Тя разцепила планината на две и дала началото на река Ерма. А извора нарекли Ждрелото!
В седемнадесети век людете построили параклис, а по-късно църква. Там в една от скалните пещери сочат стъпките на Света Петка и вкаменената питка, от която тя отчупила хапка. Света Петка се смята за закрилница на Трънския край.