Конят Шарколия

Ах, този мил народен певец – как нищо не се скрива от погледа му, как нищо не убягва от ухото му! Разказал ни е най подробно и за коня Шарколия. Нали юнакът не е юнак, ако силата на коня му не е равна на неговата юнаш-ка сила?
И… ето една вечер, майката на Крали Марко седнала до своя юначага и му разказала нещо, което по-рано не можела да му разкаже. Тя чакала момчето да узрее и тогава да научи всичко за баща си. Когато баща му Вълкашин умрял, майка му натирила в езерото кобилата Витеза – да върви на свобода, щом нейния юнак вече го няма.
От разказа на своята майка Марко Кралевики разбрал къде се намират оръжието и доспехите на Вълкашин – там, край езерото. На се излъгал. Намерил ги той и тръгнал да търси в езерото и кобилата Витеза! Обикалял Марко, не спирал да се вглежда във водите. Намерил и кобилата, но след нея вървяло и малко жребче. То било шарено, красиво и не се отделяло от майка си. Като посегнал да хване кобилата, тя побягнала настрани и не се давала. Гонил я Марко, гонил я до премала и когато я стигнал, тя се хвърлила в езерото. Тогава юнакът погнал шареното конче – хванал го и се метнал на гърба му. Хукнало жребчето по широкото
поле и все скачало и хвърляло копита, за да катурне от гърба си неканения ездач. Разбрало кончето, че юнакът не е като другите юнаци – не се дава лесно – и със сетни сили се спуснало в езерото.
Марко Кралевити се уплашил в първия момент, че може да се удави, и се вкопчил със страшна сила за гривата на жребчето. Когато преплувало езерото и излязло на брега то било толкова уморено, че веднага легнало да се отмори. Тогава Шарецът направил поклон на юнака и му рекъл:
Ой, юначе, незнайна делио, я ми кажи, чие си колено! Яз сум тебе, твоя верна слуга, яз съм юнак, ама ти по-юнак!
Така сладкодумно ни е разказал народният певец за Крали Марко и сдобиването му с коня Шарколия, че този разказ (песен) е най-хубавото нещо в юнашкия епос! Хубаво е, защото певецът знае много за Крали Марко и баща му Вълкашин и не се е въздържал да даде на обикновените неща вълшебна сила и неземна хубост. Юнашкото конче Шарколия иска на гърба му да седи юнак като него!
Конят Шарколия не останал обикновен кон на своя юнак, а юнашки другар, който го съветвал как да постъпи в беда, той го окуражавал в битките, той криел личните тайни на своя господар и му помагал да прогони злото. За тази му вярност и привързаност към господаря народният певец ще му каже ласкаво, че е кършигора, че е крилатица, че е звездоброя и ще му даде такава сила, че като лети – земя трепери, че като пие вода от езерото – три педи водата е спаднала… Той лети по белите друми като сив сокол, а после успокоява своя Марко Кралевити – ако вземе мома Ангелина за невеста, макар и неподкован, ще може да носи и двамата:
– Дейди, Марко, мой стопанине, ако тебе мома те бендиса, ти граби я и ич ти не бой се, яз ке можам да ви носам двата…