Тюленът-монах

Неповторимите фиорди по созополското крайбрежие са останали и до днес с името „Пиратските фиорди". Дали името е дошло от набезите на мореплаватели за богатото наследство в този град, или от скалистите лабиринти, приютявали корабите на търсещите „златното руно"? – не се знае. Но природните дадености на Созопол (Аполония) са част от културно-историческото начало на Странджа и са много благоприятни за обитаване още от зората на човешката цивилизация. Най-старите обитатели на Созопол (Аполония) са траките, а по-късно тракийската култура била силно елинизирана. Античните писатели твърдят, че първите гръцки заселници въздигнали в цветуща колония завареното селище. Има данни, че тук се е издигала 13 метра висока статуя на Аполон, изработена от голям гръцки скулптор на име Каламис.
Ето какво се случило много, много отдавна… В манастира край малкото крайморско градче живял монах-послушник. Благун било неговото име. С благ характер било момчето, но още невръстно, останало сираче. Манастирът го приютил, монах-послушник да бъде. Не бил по волята му манастирският живот, но нямало какво да стори!
Левент момък станал Благун и тъмното расо го правело още по-снажен и красив. Влюбил се той в красива девойка – гъркинята Мирта, наскоро заселила се в градчето със своите родители. Людете често ги виждали заедно там, при фиордите, скрити от хорски одумки. Двамата влюбени копнеели един за друг и очаквали съдбата някой ден да ги събере! Вечер луната огрявала две сенки на скалата, а сутрин всеки посрещал сам слънчевата златна пътека със сладката тръпка за нова среща!
Един ден Благун събрал сили и поискал ръката на Мирта. Това разгневило знатния род на девойката. Не било по правилата пришълци и местни да правят брачен съюз. Монахът с мъка разбрал, че според обичаите на гърците, той никога няма да получи любимата си и благословията на нейните родители. Други били техните закони…
Изчезнал Благун от манастира и вече никой никъде не го видял. А там във фиордите край градчето се появил самотен тюлен, който и до днес хората наричат Монаха! Вечер, когато луната огрее причудливите скални силуети, людете разказват, че на една от скалите виждали стройна девойка, а в морето огъвал снага самотният тюлен монах!