Земното богатство си остава тук на Земята

Един цар притежавал безчетни богатства. Стада овце и крави, табуни коне и камили пасели в обширните му ливади, а злато, сребро и скъпоценни камъни имал толкова много, че се чудел къде да ги скрие, за да не му ограбят хазната.
Веднъж на този цар му дошло наум да построи от скъпоценностите си такъв палат, че да няма друг като него в целия свят. И ето че царят изпратил по всички краища на земята бързоходци да обявят за това негово намерение и да поканят най-добрите майстори.
Майсторите не чакали да ги канят дълго и за няколко години издигнали великолепен дворец. Подът на този дворец бил мраморен, стените — сребърни, таванът — златен, а по ъглите блестели нанизани брилянти, елмази, бисери и други скъпоценни камъни.
По случай завършването на този дворец царят устроил разкошен пир и поканил на него всички старци от страната си. След гощавката той попитал:
— Сега ми кажете: харесва ли ви се моят палат, виждали ли сте някога друг подобен на него?
Всички отговорили в един глас, че царският палат няма никакви недостатъци и че подобен на него те не само не са виждали, но дори и не са чували за такова нещо нито от бащите, нито от дедите си.
Само един старец мълчал. Когато дошло ред и до него, той казал:
— Царю честити, твоят палат е прекрасен, но все пак ще добавя само това, че той има един недостатък и всички го премълчаха.
Думите на стареца учудили всички, а царят останал озадачен. Той политал:
— Какъв недостатък виждаш в него, дядо?
— Той има врати — отвърнал старецът.
Като чули това, всички присъствуващи високо се разсмели.
— Най-напред ме изслушайте, а после се смейте — казал старецът. — Ако палатът нямаше врати, царят вечно щеше да остане в него. Но той ще умре, ще остави тук всички тези богатства и ще излезе от тези врати като най-обикновен простосмъртен, увит в парче плат, в саван. . .
Чул това царят, прехапал устни и се замислил.