Ненаситната жена

Живял едно вретме един сиромах, който имал мързелива, зла и нена¬ситна жена. Видял той, че не могат преживя, ако не работи сам за двама, и казал на жена си:
— Изпечи ми хляб за из път. Ще отида да се наема ратай при някого.
На сутринта жена му изпекла питка за из път и сиромахът тръгнал да си търси работа. Срещнал го по пътя един старец и го попитал:
— Накъде си се запътил, синко?
Сиромахът му обяснил, че отива да търси работа, и тогава старецът казал:
— Щом си беден и искаш да печелиш, за да изхраниш себе си и жена си, вземи това хромелче, само че внимавай, не му казвай по пътя: Хромелче мое, хромелче мило, я покажи ми, каквото можеш!
Взел сиромахът хромелчето и закрачил към къщи. Но по пътя все пак не се стърпял и изрекъл вълшебните думи, на които го научил старецът. Че като започнало хромелчето да меле брашно! Едва успял човекът да викне: «Стига!»
Влязъл си в къщи с хромелчето, а жена му го попитала:
— Какво е това, което си домъкнал?
Тогава той й разказал за подаръка на стареца и щом промълвил: Хромелче мое, хромелче мило, я покажи ми, каквото можеш!
и от хромелчето се посипало брашно.
Ден след ден мелело хромелчето, забогатели сиромахът и жена му. Но на алчната жена всичко й се виждало малко и тя все му натяквала:
— Намери онзи старец, кажи му да ни подари още нещо!
Тръгнал мъжът, намерил стареца и този път получил подарък една ко-кошчица. Старецът пак го предупредил да не казва вълшебните думи, преди да стигне до дома си. Но мъжът и този път не се стърпял и казал на кокошчицата:
Кокошчице моя, кокошчице мила, я покажи ми, каквото мсжеш!
Че като почнала кокошчицата изведнъж да снася яйца!. . . Едва успял мъжът да викне: «Стига!»
Но на злата и ненаситна жена и кокошчицата й се видяла малко. Подгонила тя мъжа си да отиде и да изпроси още нещо.
Тръгнал горкият мъж, намерил пак стареца и този път получил подарък една покривка. Донесъл я в къщи и щом казал:
Покривчипе моя, покривчице мила, я покажи ми, каквото можеш!
покривката се разгънала и върху нея се наредили безброй вкусни ястия.
А злата и ненаситна жена все не намирала мира и отново подгонила мъжа си да отиде и да изпроси още нещо от стареца.
Отишъл мъжът при стареца, намерил го и му разказал, че жена му все иска още нещо. И тогава старецът му дал тояга, сложена в една кожена торба, но го предупредил, както по-рано, да не казва вълшебните думи, преди да стигне в къщи. Разбира се, сиромахът и този път не се стърпял. Преди да стигне до дома си, той промълвил само първите думи: Тояжке моя, тояжке мила, я покажи. . .
Че като изскочила тоягата от кожената торба и като взела да го налага! Едва успял да извика: «Стига!»
Донесъл той подаръка в къщи и казал на жена си вълшебните думи. Зарадвана, тя веднага взела да реди:
Тояжке моя, тояжке мила, я покажи ми, каквото можеш!
Изскочила тогава тоягата от кожената торба, почнала да налага жената и я пребила от бой.