Първият тотемен стълб

Младата видра се разхождал натъжен по брега на бистра река Било лято, слънцето греело, младежът трябвало да е щастлив ала в душата на младия боец било мрачно. Тъжен бил, защото славата, която веднъж един могъщ жрец му предрекъл, все не го спохождала. Преди много, много лета шаманът казал на майката на младежа, че синът й ще стане прочут сред индианците от Северозападния бряг, докато е още млад. Щял да извърши подвиг, казал жрецът, който да остави спомен у северозападните племена дълго след като всички военни подвизи на най-големите бойци бъдат вече забравени. Във войните, в които Младата видра и двамата му братя се борили храбро, той все се надявал да му се удаде случай да се прояви пред своите вождове. Но до този момент такъв случай не му се бил удал.
Пътеката го извела на вечно бълбукащия извор. Там той заварил братята си да седят на брега на димящото езеро, което заобикаляло горещия извор. Спрял той да погледа в дълбините на трептящата вода и изведнъж отскочил назад с вик на учудване и страх, защото видял една гигантска фигура да се издига бавно и безшумно от средата на бълбукащия извор. Бавно, бавно,все по-нагоре и нагоре се издигала човекообразната форма, докато на края се изправила над главата на Младата видра. Забелязал той, че фигурата прилича на седнал човек, издялан от камък Ръцете на фигурата се спускали от двете й страни. Най-изненадан останал момъкът от седемте гарванчета, наредени като корона на главата на фигурата.
Братята на Младата видра скочили на крака и застинали в почуда, ала Младата видра бързо изтичал до селото да повика вождовете и мъдреците да дойдат и видят загадъчната фигура, изплашил се да не би тя изведнъж да реши да изчезне в сърцевината на дълбокия извор, откъдето се била появила. Когато Младата видра успял да накара вождовете и селяните да повярват, че това, което току-що бил видял, не е сън, те се завтекли след него към езерото. Онова, което съгледали, ги удивило и изплашило. Дори вождовете не се осмелили да приближават до загадъчната фигура. За учудване обаче страхът като че избягал от Младата видра. Той пристъпил съвсем близо до фигурата и помолил приятелите си да му помогнат да я изтегли от извора.
Те се страхували, но на края, като им раздал подаръци и им обещал още, той успял да склони неколцина по-млади мъже и по-стари воини да му помогнат да изтегли фигурата на брега. Когато хората видели, че фигурата не се движи и не прави никаква магия против тях, те помогнали на Младата видра да я придвижи с количка от трупи до неговата къща нагоре по склона. Скоро все повече и повече хора започнали да бутат и дърпат, момичета запели песни в такт, докато на края фигурата застанала точно пред къщата на Младата видра, обърната към брега на океана.
— Виж, майко — прошепнал й Младата видра, докато жената недоумявала на прага на къщата от кедрови трупи, — това навярно е началото на доброто предсказание на жреца.
Изморени и изтощени от тежката задача, Младата видра и неговите помощници спали дълбоко, докато слънцето не се изкачило високо в небето на следващия ден. Тогава те отново се събрали в недоумение около огромната фигура, която още била там. където я оставили.
— Трябва да изправим този човек-загадка — казал Младата видра. — Не е хубаво да лежи на земята.
Старейшините заявили, че трябва да се изкопае дупка в земята, за да се изправи човекът.
— Дупката трябва да е дълбока и за да го изправим в нея, ще ни бъдат нужни много хора и здрави въжета от кедрови влакна — казал един вожд на клан.
— Сигурен съм, че човекът ще остане прав, стига да го из¬правим нагоре — възкликнал Младата видра. Сам се учудил на думите си. Най-вероятно било голямата фигура да падне, ако я оставели без подпора.
Тъй като Младата видра обещал да даде потлач и да подари много одеяла и други предмети на празника, който щял да последва издигането на стълба със загадъчната фигура, нетърпеливи помощници се завтекли да носят дълги пръти и въжета, за да започнат работа.
След като се трудили усилено и дълго време, най на края високата фигура-стълб застанала стабилно пред къщата на Младата видра. За най-голяма изненада на всички тя не паднала.
Когато я побутнали, дори не се поклатила. Един вожд заявил, че фигурата дори не е наклонена към морето, макар и застанала на най-горната част на наклона към брега.
Зарадван, Младата видра изпратил вестители до съседните племена да им съобщят за огромния човек-загадка и да ги поканят на потлач в нощта, когато луната бъде кръгла, което щяло да стане само след четири слънца.
На следния ден, преди да тръгне на риболов, за да се подготви за празника, Младата видра застанал с двамата си братя пред прага на своя дом. Тримата загледали с неугасващо удив-ление грамадната фигура пред тях. Изведнъж Младата видра извикал силно, защото човекът-загадка внезапно мръднал, Сигурно и бавно фигурата се запътила към океана.
За миг, забравили страх в желанието си да задържат фигурата, Младата видра и братята му опитали да я хванат. Усилията. им били безполезни дори с помощта на много техни хора, които също, загубили страх от изумление, не могли да спрат бавното движение на тайнствения човек надолу към океана.
Бавно, сигурно, спокойно фигурата стигнала до брега. Младата видра се надявал, че тя ще спре на мекия пясък, но не станало тъй. Разбутвайки големите дървени канута сякаш били клонки, фигурата преминала през широката плажна ивица и влязла в океана. След миг била до колене във водата, а сетне кръстът и раменете й се изгубили от погледа. Само главата, накичена с гарвани, останала за момент над водата — после и тя изчезнала.
Вождовете и хората се натъжили и ядосали. Обвинили Младата видра, че не оставил помощниците си да закопаят тайнствения човек в дълбока яма.
— Ако беше сторил тъй, още щеше да е тук — казал един ядосан вожд на Младата видра. — Когато пристигнат гостите и не им покажем човека-загадка, ще се посрамим завинаги.
Най-много се измъчвали хората заради това, че когато съседните племена дойдат да видят чудото, няма да го има. И гостите щели да им се подиграват и да твърдят, че чудо не е имало. Можело и война да обявят, затова че са ги измамили.
Тази нощ Младата видра се скрил навътре в гората и се молил усърдно чак до изгрев слънце. После се върнал в селото, защото знаел вече какво да направи. Взел инструменти и помощ-ници, които все още не се надявали на потлача, и тръгнал отново към гората. Там отсекли задружно голям кедър, като използвали огън и секира, за да го повалят, както правели когато сечели кедрови дървета за канута. Веднага щом горският гигант паднал на земята, Младата видра захванал да дялка една фигура по ствола му. Помощниците изрязали останалата част, като оформили един дълъг стълб.
Когато слънцето си тръгнало, за да пусне мрака, Младата видра продължил да реже и дялка. Работил и през целия следващ ден. Вождовете и хората от селото изненадани забелязали колко
много прилича фигурата, върху която работи Младата видра, на загубения човек-загадка. Младежът не усещал умора и като че няои насочвал ръцете му. Дори гарваните на главата на фигурата започнали да приличат на истински, докато луната изгряла на края на втория ден. През цялата следваща сутрин Младата видра работил и слънцето греело право отгоре, когато фигурата била завършена. Дори вождовете и мъдреците не могли да открият разликата между фигурата и човека-загадка, който бил изчезнал. Радостни от това, всички хора захванали да търкалят и теглят огромния издялан кедров стълб към мястото пред къщата на Младата видра. Изкопали голяма дупка, едната й страна била наклонена надолу, така че долната част на стълба да може да влезе в нея. Част от хората дърпали въжетата, вързани за стълба, докато другите бутали. Трети пък трупали камъни и хвърляли земя около основата на големия кедров стълб, докато най на края той застанал изправен. Никой не можел да каже, че това не е същият стълб, стоял там преди три слънца. Когато племената дошли на потлача на Младата видра, те остананали силно изненадани и удивени пред величествената фигура с колона от гарвани. Никога дотогава не били чували, нито виждали подобно нещо. Помислили, че това е някаква силна магия, и похвалили Младата видра за неговото мъжество пръв да я докосне, без да се изплаши. Младата видра скоро се прочул и племето му го надарило с уважение. И днес индианците от Северозападния бряг секат и изрязват фигури по големи кедрови стълбове. От стари времена те се стараят да повторят магията и чудото на първия тотемен стълб.