За произхода на рударите
Това предание е разказано от Тодор Динев, рудар от село Ягодово, Пловдивско. Публикувана е от Елена Марушиакова и Веселин Попов.
Някога, преди още българите да се обединят в държава, по тези земи пътувало едно племе, нашето племе. Идвали откъм Румъния. И занаята оттам донесли, а той е – промиване на злато от реките. Затова им викали и „аурари“ (златари). Това било племе на лекия живот. Когато свършило златото в една река, премествали се на друга. Реките течали покрай гори. Хората от нашето племе нямали съдове и затова от дърво изработвали гаванки. Когато нямало достатъчно „луда“ (руда), те са правели гаванки и лъжици за продан, защото видели, че това е доходно. С течение на годините златото в реките свършило и тогава започнали да се занимават само с обработката на дърво, но името им останало – рудари.
========================================================
За занаята на рударите
Тази легенда е разказана от Ангел Хаджиев от село Александрово, Ловешко. Публикувана е от Елена Марушиакова и Веселин Попов.
Когато отишли българите при Господ да искат работа, той им дал рало, което значи труд. През това време и рударите били там, но те си легнали под върбовата сянка, почивали си там, с каруците, жените и децата си. След българите дошли турците и Господ ги попитал какво искат. Те казали „искаме агалък“ (господарство) и Господ им го дал. А рударите все си почивали.
Накрая минали вече всички народи, станали и рударите, и Господ им казал, че вече всичко е свършило и затова за тях не остава нищо друго, освен върбовата сянка и така те получили върбовата сянка, затова сега работят главно с върбово дърво.
========================================================
Кое е най-характерното за рударите?
Какъв е техният занаят, с какво се занимават?
Сравнете заниманията на рударите преди години и сега?
С какво тези легенди си прилича и с какво се различават от легендите за произхода на другите ромски групи?