Тази легенда ни разказа Коста Стоянов, бургуджия от с. Камен, Търновско
Навремето ромите имали голяма държава. Тя се намирала край голяма река и се управлявала от цар Фарфон. В нея не живеели само роми, имало и други народи.
Един ден Господ хвърлил от небето едно рало и една баница. Паднало ралото от отсамната страна, а баницата от оттатъшната страна на реката. Завтекли се всички хора – неромите към ралото, а ромите към баницата. В този момент Господ изпратил дъжд и реката придошла. Заварила ромите от оттатъшната страна и те вече не могли да се върнат.
Това бил краят на ромската държава. От тогава тръгнали да си търсят нова държава и още я търсят. Затова ромите са разпилени по целия свят.