От всеки труд има полза

Секонъ бутетар иси файда – От всеки труд има полза Прахалея и Барвале Ромска приказка, авторизирана от Йосиф Нунев Имало навремето двама братя – ромите ги знаели като Прахалея и Барвалея. Прахалея бил по-малкият брат и всички го знаели като много беден, но човечен ром. Ала по-големият все се големеел и макар да бил чорбаджия, всички странели от него заради алчността и безсърдечието му. Тъкмо поради това хората ги нарекли с тези имена. Прахалея се трудил неуморно от ранни зори до късен мрак, но ставал все по-беден и беден. Минавали годините, а помощ не идвала отникъде и една вечер той рекъл на жена си: – Жено, приготви ми торбата с хляба, че дълъг път ме чака. Реших заранта да тръгна и да издиря Господ. Ще го попитам защо такава участ ми е отредил, та поне да знам има ли свършване теглото. Речено-сторено. Приготвила ромката торбата за из път и бедният човек рано-рано на другия ден потеглил. Вървял, вървял и по изгрев слънце стигнал до една река. А там деветима майстори градели мост. Като се поздравили с Прахалея, те го запитали накъде се е запътил толкова рано. Нали си бил чистосърдечен, ромът им разказал всичко. Тогава майсторите се спогледали и най-старият от тях рекъл: – Ние сме деветима братя, пътнико! По цял ден строим неуморно, а през нощта мостът ни се срива до основи. И така всеки ден и всяка нощ, а времето минава – не успеем ли овреме, царят ще ни вземе главите. Та намериш ли Господ, направи добро – попитай го и за нас. Каквото и да е, ще го направим, за да си спасим живота. Добрият ром обещал като намери Господ да попита и за тях и отново продължил по своя път. Вървял, вървял и когато слънцето било по средата на своя път стигнал до една стара и висока круша. Седнал под сянката й да си отдъхне и тя му проговорила с човешки глас: – Добре си дошъл под сянката ми, пътниче! Накъде си се запътил? Бедният човек разказал всичко. Нищичко не скрил от нея и като свършил, крушата също се заоплаквала: – Добри приятелю! На сто години съм вече, а един плод не съм отгледала до днес. Ако можех да вървя и аз бих дошла с тебе. Затова те моля, като намериш Господ, попитай го и за мен. На всичко съм готова, само да не бъда яловица. Обещал пътникът, че ще попита и за нея и пак продължил да върви. Вървял, вървял и вече било по тъмно, когато забелязал да мъждука светлинка. Свърнал към нея Прахалея и скоро се намерил пред мъничка къщурка. Без много да се замисля, почукал на вратата и не след дълго му отворил белобрад старец. – Ако си дошъл с чисти помисли и добро сърце, добре си ми дошъл! Но ако идваш за лошо – върви си по пътя, пътниче! – рекъл старият човек и го поканил да влезе. Прахалея сърдечно благодарил за гостоприемството и разказал всичко на белобрадия човек. Като свършил разказа си, старецът предложил: – Хайде, момко, да похапнем и да легнем да се понаспим. Пък утре, като се събудим, ще му мислим за всичко. Погледнал Прахалея малкото гърненце върху огъня и си помислил: „Това гърненце едва ли него ще нахрани, камо ли и двама ни“ и като поблагодарил, отказал вечерята. Старецът се престорил, че не чува и напълнил паниците догоре. Ококорил очи ромът, но тутакси се досетил при кого е попаднал и не посмял нищичко да пита. Като се наяли до насита, двамата легнали да спят. На другия ден старецът сам признал, че е Господ и като се нахранили пак от същото гърненце, рекъл: – Знам защо си дошъл при мене и ще ти помогна заради доброто ти сърце, Прахалея! После го завел при две воденици – неговата и на богатия му брат. Барвалеевата воденица мелела безспир и водата в нея шуртяла като из ведро. А воденицата на Прахалея едвам-едвам скрибуцала и водата в нея била на пресъхване. Тогава Господ отбил вода от реката към вадата на малкия брат и неговата воденица весело затракала. Сърцето на Прахалея сякаш се преобърнало от радост, а върху раменете му като че ли поникнали криле. Станало му леко и приятно на душата. Преди да го изпрати по обратния му път, Господ рекъл: – Като стигнеш до крушата кажи й, че ще си роди плод тогава, когато ти даде онова, което крие в корените си. А стигнеш ли при деветимата братя, предай им, че в темелите на моста са заровени девет товара с жълтици. Отредил съм ги за теб и откараш ли си ги от там, мостът им ще спре да се руши. Сбогували се двамата и ромът весело поел обратно. По обяд стигнал до яловата круша. Предал й божията заръка и ето че корените й изтикали пред пътника пълна делва с жълтици. Като прибрал парите си, добрият ром погледнал нагоре и какво да види: клоните на крушата пращяли от плодове. Разквасил Прахалея напуканите си от жажда устни и пак потеглил към дома си. Вървял, вървял и привечер стигнал при деветимата братя. Предал и на тях думите на Господ и те изкопали деветте товара с жълтици. Сетне ги натоварили на девет мулета и изпратили спасителя си по живо и по здраво. Завърнал се Прахалея у дома си с девет мулешки товара и торба, пълна с жълтици. Деветте товара раздал на бедните си братя, а за себе си оставил торбата, че да му се намират парици за черни дни. Така добрият ром се отблагодарил на Господ за добрината му и дълго, дълго се радвал на земните си дни. А скъперникът Барвалея се разболял от завист и си отишъл от този свят без никого да ощастливи. И аз бях там, всичко видях и поуката за себе си оставих. ======================================================= ► Прахалея (ром.) – Прашния Барвалея (ром.) – Богатия Големея се – възгордявам се, отнасям се пренебрежително към останалите яловица (бичхавутни) – безплодна разквасил – натопил, напоил Как е постъпил ромът спрямо деветимата братя и крушата? Подкрепете с изречения от текста. Защо раздал деветте мулешки товара с жълтици на бедните си братя? Защо богатият му брат си отишъл от този свят без никого да ощастливи?