Плашило за врабчета

Гонарио бил най-малкият от седмина братя. Родителите нямали пари да го пратят на училище, затова го изпроводили да работи в един голям чифлик. Гонарио трябвало да работи като плашило за врабчета, да пъди птичките далече от нивите. Всяка сутрин му давали торбичка барут и Гонарио цял ден трябвало да обикаля нивите и от време на време да гърми с малко барут. Гърмежите плашели птичките и те бягали, като се страхували от ловци.
Веднъж барутът подпалил палтото на Гонарио и ако то не се било хвърлило веднага в едно блато, сигурно щяло да умре сред пламъците. Гонарио цамбурнал във водата и уплашил жабите. Те се разквакали и избягали, шумът, който те вдигнали, уплашил щурците и скакалците, които за малко престанали да пеят.
Но най-уплашен от всички бил Гонарио, той плачел сам на брега на блатото, мокър като грозно пате, дребен, дрипав и гладен. Плачел така отчаяно, че врабчетата се накачулили на близкото дърво да го гледат и записукали състрадателно, за да го утешат. Но врабчетата не могат да утешат едно плашило за врабчета. Това не е приказка, а истинска случка, станала в Сардиния.