Много въпроси

Имало някога едно детенце, което задавало много въпроси и това, разбира се, не е нещо лошо, то дори е нещо

хубаво. Но да се отговаря на въпросите на това детенце било трудно.
Например то питало:
— Защо чекмеджетата имат маси?
Хората го гледали и понякога отговаряли:
— Чекмеджетата служат, за да се поставят вътре прибори.
— Зная за какво служат чекмеджетата, но не зная защо чекмеджетата имат маси.
Хората поклащали глави и отминавали. Веднаж детенцето попитало:
— Защо опашките имат риби?
Друг път задало въпроса:
— Защо мустаците имат котки?
Хората поклащали глава и отивали да си гледат работата.
Детенцето растяло и не преставало да задава въпроси. Станало мъж, но и той ходел нагоре-надолу да пита това и онова. Тъй като никой не му отговарял, той се оттеглил в къщичка на върха на една планина и през цялото време измислял въпроси, които си записвал в тетрадка, после размишлявал, за да намери отговори, но не ги намирал.
Записвал си например:
„Защо сянката има бор?"
„Защо облаците не пишат писма?"
„Защо пощенските марки не пият бира?"
От писане на много въпроси го заболявала глава, но той не обръщал внимание. Пораснала му и брада, но той не си я отрязал. Дори си задал въпроса:
"Защо брадата има лице?"
Изобщо бил голям феномен. Когато умрял, един учен се заел да го изследва и открил, че този същия човек като малък бил свикнал да си обува чорапите наопаки и не бил успял нито веднаж да си ги сложи както трябва и така не успял да се научи да задава правилно въпросите. На много хора се случва същото.