Мечо градинар

На горичката съвсем накрая
има празно място в тръни цяло.
Никой там не ходи да играе,
затова е пусто запустяло.
Но веднъж се спря до него Мечо –
чудна мисъл през ума му мина,
плесна се по челото и рече:
„Тука аз ще посадя градина!”

Рече и запретна той ръкави.
Тръните до коренче изряза.
После бързо-бързо се отправи
към града, във тракторната база.
Не след дълго чу се шум моторен.
Ей го Мечо – малък трактор кара.
Изора градината и скоро
пак в града се върна, на пазара.
Купи семена на зарзавати:
тиквички, марули, лук и чесън,
краставици, чушки, грах, домати
и фасул от Смилян чак донесен.

Да расте започна зеленчука, 
а край Мечо Зайо Байо мина.
– Мечо, – каза той, – не виждам тука
морковчета в твоята градина.
– Прав си, Зайо, тях съм ги пропуснал! –
градинарят честно отговори. –
Моркови, а също зеле вкусно
ще отгледам и то много скоро…

И за жителите на гората
на пазар да ходят стана лесно,
че наблизо градинар приятел
им продава зеленчуци пресни.

Напоследък и аз ходя вече
да купувам зеленчук от Мечо.