Привързаност, наричана привлекателност

Затрупан с учене и предаване на своето дело, един търсач на истината пристигнал веднъж при Бахаудин Накшбанди. В съответствие с обичая той присъствал на лекциите и не задавал никакви въпроси. Когато Бахаудин накрая му казал: „Попитай ме нещо“, човекът казал: „Шах, преди да дойда при теб, научих такава и такава философия под ръководството на тези и тези. Привлечен от твоя авторитет, предприех пътешествие към теб. Като чух думите ти, бях толкова впечатлен от това, което казваш, че искам да продължа учението си при теб. Но съм толкова привързан към предишните учения и учители, че ми се иска или ти да ми обясниш връзката им с твоята практика, или да ме накараш да забравя за тях, за да мога да продължа напред с нераздвоено внимание.“
Бахаудин отговорил: „Не мога да направя нито едното, нито другото. Единственото, което мога да направя, е да те информирам за това, че един от най-сигурните признаци на човешката суета – това е привързаността към личност или към вяра и да си въобразяваш, че тази привързаност извира от висшия източник. Ако човек е привързан към кюфтенцата, той ще ги нарича божествени, в случай че някой му го позволи. С помощта на тази информация можеш да се научиш на мъдрост. Без нея можеш да се научиш само на привързаност и да я наричаш привлекателност или милост. Човек, на когото е необходима информация, винаги предполага, че му трябва мъдрост. Ако човекът е човек на мъдростта, само тогава той е свободен от необходимостта от информация.“