Раби Йешуа бен Хананя бил човек с рядко срещана образованост, но за съжаление и рядко грозен. Децата дори се плашели от него. Начетеността, умът и мъдростта му спечелили уважението на самия император Траян.
Когато за пореден път бил поканен в двора на императора, една от принцесите започнала да се надсмива на безобразната му външност.
– Такъв блестящ ум в такъв окаян съд! – възкликнала тя.
Раби отговорил, без да се смути: – Кажи ми, принцесо, в какви съдове твоят баща съхранява скъпите вина?
– В глинени, разбира се – казала принцесата. – Всички съхраняват виното в глинени стомни!
– Нима? – усъмнил се раби. – Само простолюдието ги пържи в такива съдове, а на царските вина прилича да са в по-скъпи съдове.
Принцесата приела думите му за чиста монета и заповядала да прелеят царските вина в златни и в сребърни стомни. За голямо свое удивление тя скоро научила това, което отдавна било известно на всички: ако виното се съхранява в метални съдове, пък били те и златни, то бързо се вкисва и вече не става за пиене.
Следващия път, когато принцесата видяла отново раби Йешуа, започнала да го задява:
– Ама че съвет ми даде! Знаеш ли какво стана с хубавото вино? То вкисна!
– Е, сега вече ти сама се убеди, че виното най-добре се съхранява в простичък, обикновен съд – казал Йешуа.
– Същото е и с мъдростта и познанията.
– Но позволи ми – възразила принцесата, – аз позна¬ вам много хора, които не стават по-глупави от това, че са красиви.
– Точно така – отговорил ученият, – но възможно те биха били още по-умни, ако не бяха толкова красиви.
Проверете също
ПЕПЕЛЯШКА
Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …