В зряла възраст Хуа Дзи от рода Ян Ли от държавата Сун загубил паметта си. Той можел за получи подарък сутринта и да забрави за него вечерта, можел да даде подарък вечерта и да забрави за него сутринта. На улицата можел да забрави да ходи, у дома-да седне. Днес не можел да си спомни какво е станало вчера, утре – какво е станало днес.
Семейството му започнало да се безпокои и поканили пророк, за да разкаже бъдещето на Хуа Дзи, но безуспешно. Поканили шаман, за да извърши благоприятстващ обред, но и това не довело до нищо. Поканили лекар, за да го излекува, но и това не доВело до подобрение.
Имало един конфуцианец от Лу, който, предлагайки услугите си, обяВил, че може да оправи нещата. Жената и децата на Хуа Дзи му обещали за награда половината от състоянието си.
Конфуцианецът им казал:
– Ясно е, че това е заболяване, което не може да бъде предсказано с хексаграми и предзнаменования, не може да бъде омагьосано с благоприятстващи молитви, не може да бъде излекувано с лекарства и игли. Аз ще се опитам да преобразувам ума му, да изменя мислите му. Има надежда, че това ще го възстанови.
След това конфуцианецът се опитал да съблече Хуа Дзи, и той търсел дрехите си. Опитал се да го мори с глад, и той търсел храна. Опитал се да го затвори на тъмно, и той търсел изход към светлината.
Конфуцианецът останал доволен и казал на синовете му:
– Болестта е лечима, но изкуството ми е пренесено тайно през поколенията и не се разказва на други хора.
Затова аз ще закрия слуха му и ще остана с него насаме в стаята седем дни.
Те се съгласили и така никой не узнал какви методи е употребил конфуцианецът, но дългогодишната болест се разсеяла за една сутрин.
Когато Хуа Дзи се събудил, бил много ядосан. Изгонил жена си, наказал синовете си, подгонил с копие конфуцианеца.
Власите на Сун го арестували и поискали да узнаят причината.
– Преди, когато забравях – казал Хуа Дзи, – аз бях без граници, не забелязвах съществува ли небе и земя. Сега внезапно си спомних – всички бедствия и тяхното преодоляване, придобивки и загуби, радост и печал, любов и ненавист на двадесет-тридесет преживени години се надигнаха с хиляди преплетени нишки. Боя се, че всички тези бедствия и преодоляването им, придобивки и загуби, радост и печал, любов и ненавист ще дойдат и силно ще увредят сърцето ми. Ще намеря ли отново момента на забравата?
Проверете също
ПЕПЕЛЯШКА
Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …