Какво си ти

Веднъж цар Милинда попитал бхикша Нагасена:
– Очите – това ти ли си?
Нагасена отговорил през смях:
– Не.
Цар Милинда
настоявал:
– А ушите – това ти ли си?
– Не!
– А езикът – това ти ли си?
– Не!
– Но личността ти пребивава в тялото?
– Не, на материалното тяло само му се струва, че живее.
– Вероятно твоята истинска субстанция е разумът?
– Също не!
Милинда се разгневил:
– След като зрението, слухът, обонянието, вкусът, осезанието и разумът – всичко това не си ти, не се явява твоя истинска, съществуваща субстанция, къде пребиваваш тогава?
Бхикша Нагасена се усмихнал и на свой ред попитал:
– Прозорецът – това дом ли е?
Милинда се ядосал, но се насилил да отговори:
– Не!
– А вратата – това дом ли е?
– Не.
– А тухлите, керемидите – това дом ли е?
– Не.
– Е тогава може би колоните и стените – това е домът?
– Също не!
Нагасена се усмихнал и казал:
– След като прозорците, вратите, тухлите, керемидите, стените и колоните – всичко това не е дом, тогава къде е всъщност къщата?
Тук цар Милинда усетил пробуждане и осъзнал единството на причините, условията и следствията, разбрал, че са неразделни и че не могат да бъдат разглеждани поотделно. Домът става дом благодарение на съчетанието на много причини и условия, човек също става човек, когато се наблюдава определено единство на причини и условия.