Доказателството на лисицата

Някога, много отдавна, живяла една лисица, която срещнала едно младо зайче в гората. Зайчето попитало:
– Кой си ти? Лисицата отговорила:
– Аз съм лисица и мога да те изям, ако поискам.
– Как можеш да докажеш, че си лисица? – попитало зайчето.
Лисицата не знаела какво да каже, защото досега зайчетата просто побягвали без излишни въпроси.
Тогава зайчето казало:
– Ако ми покажеш писмено доказателство, че си лисица, ще ти повярвам.
И така, лисицата изтичала при лъва, за да получи от него удостоверение, че е лисица. Когато се върнала там, където я чакало зайчето, тя започнала да чете документа. Това доставяло такова удоволствие на лисицата, че тя се задържала на всеки параграф, за да го удължи.
В същото време, схванал смисъла на посланието, зайчето се шмугнало в дупката си и повече не се показало. Лисицата изтичала обратно в леговището на лъва, където видяла елен, който разговарял с лъва.
Еленът казвал:
– Искам да видя писмени доказателства на това, че си лъв.
Лъвът казал:
– Когато не съм гладен, няма необходимост да те безпокоя, а когато искам да ям, тогава ти нямаш нужда от никакви драсканици. Лисицата казала на лъва:
-Защо не ми каза и аз да постъпя така, когато исках удостоверение за заека?
– Приятелко – казал лъвът, – ти трябваше да ми ка¬жеш, че удостоверението ти трябва за зайчето. Аз си мислих, че то ти е необходимо за онези групи човешки същества, от които някои идиотски животни са се нау¬чили на подобни номера.