Когато Сейсецу бил настоятел на манастира, потрябвала му нова учебна сграда, защото там, където учел, вече било твърде тясно. Търговецът от Едо на име Умедзу Сейбей решил да пожертва за постройката на новото учебно здание петстотин златни монети, наречени рю, и ги донесъл на учителя.
– Добре, ще ги взема – казал Сейсецу.
Като подал на учителя чувал със злато, Умедзу останал недоволен от безразличното му отношение. За три рю можело цяла година да се живее, а тук не му благодарят за петстотин.
– В чувала има петстотин рю – намекнал той.
-Ти вече спомена това – отговорил Сейсецу.
– Но даже за такъв богат търговец като мен това е огромна сума – казал Умедзу.
-Ти искаш да ти благодаря за тях, така ли? – попитал Сейсецу.
– Вие сте длъжен да направите това – отговорил търговецът.
– Защо? – удивил се Сейсецу. – Даряващият трябва да благодари!
Проверете също
ПЕПЕЛЯШКА
Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …