Да вървиш по пътя

В град Саваттхи, Северна Индия, Буда имал голям център. Хората идВали там да упражняват медитация и да слушат беседите му за дхарма. Всяка вечер един мла¬деж идвал и слушал. Той с години слушал Буда, но нито веднъж не се опитал да промени себе си.
Изминали няколко години и ето че веднъж младежът дошъл по-рано и заварил Буда сам. Приближил се до него и казал:
– Господарю, в ума ми има само един въпрос, а от него тръгват всички съмнения.
-Така ли? На пътя на дхарма не трябва да има съмнения. Дай да се уточним. Какъв е Въпросът ти?
– Господарю, вече много години идвам във вашия център за медитация. Забелязах, че около вас има много отшелници, монаси и монахини, а още повече – миряни и мирянки; някои от тях също идват от години. Мога да видя кои са стигнали последната степен: очевидно е, че те напълно са се освободили. Мога да видя, че и другите са почувствали промяна в живота си: станали са по-доб¬ри отпреди, въпреки че не бих твърдял, че са се освободили напълно. Но, господарю, забелязвам и това, че много хора, сред които и аз, са останали като преди, че и по-зле. Защо става така, господарю? Хората идват при вас, такъв велик човек, напълно просветен, такъв могъщ и състрадателен. Защо вие не използвате силата и състраданието си, за да освободите всички? Буда се усмихнал и попитал:
– А ти къде жиВееш, млади човече, къде си роден?
– Господарю, аз живея тук, в Саваттхи, в столицата на царството Кошала.
-Да, но по чертите на лицето ти виждам, че не си роден тук. Откъде си родом?
– Господарю, роден съм в град Раджагриха, столицата на царство Магадха. Преместих се тук, в Саваттхи, преди няколко години.
– И какво, прекъснали всички връзки с Раджагриха?
-Не, господарю, там имам роднини, имам приятели.
Там оставих и работа.
-Тогава несъмнено често пътуваш от Саваттхи за Раджагриха?
-Да, господарю. Всяка година често пътувам до Раджагриха и се връщам в Саваттхи.
– Пътешествайки от тук до Раджагриха толкова много пъти, ти, разбира се, отлично знаеш пътя?
-О, да, господарю, познавам го като петте си пръсва. Даже и да ослепея, то със сигурност ще успея да намеря пътя за Раджагриха, толкова често съм минавал по него.
– И приятелите ти, които те познават добре, разбира се, знаят, че ти си родом от Раджагриха и си се заселил тук. Те би трябвало да знаят, че ти честичко навестяващ Раджагриха и познаваш пътя до там като петте си пръста?
– О, да, господарю! Всичките ми близки знаят, че често пътувам до Раджагриха и познавам пътя до там като петте си пръста.
– Тогава би трябвало да се е случвало така, че някои от тях да е идвал при теб и да е молил да му обясниш пътя от тук до Раджагриха. Ти премълчавал ли си нещо в такива случаи или подробно им обясняваше пътя?
– Че какво има да се крие тук, господарю? Обяснявам им колкото се може по-ясно: отначало вървите на из¬ток, след това завивате към Бенарес, продължавате напред, докато стигнете Гайи, а оттам ще стигнете до Раджагриха. Обяснявам им всичко много ясно, господарю.
– И тези хора, на които ти даваш толкова понятни обяснения, всичките ли стигат до Раджагриха?
– Не, разбира се, господарю! Само тези, които изминат целия този път, докрай, само те ще стигнат в Раджагриха.
– Именно това ти обяснявам и аз, млади човече! Идват при мен и идват, знаейки, че има човек изминал пътя от тук до нирвана, знаещ този път като петте си пръста. Идват при мен хора и питат: какъв е пътят до нирвана, до освобождението? Какво имам да крия? Обяснявам им пътя ясно: ето това е пътят. Ако някой само кима с глава и казва: добре казано, хубав път, но аз няма да направя и крачка по него, забележителен път, но аз няма да се затруднявам да вървя нататък – тогава по какъв начин такъв човек може да стигне крайната цел?
Аз никого не нося на раменете си към крайната цел. Никой няма да може да пренесе другиго на раменете си до крайната цел. Най-много – може да каже с любов и състрадание: ето, това е пътят, ето така аз минах по него; работете и вие, вървете и вие, и ще стигнете до крайната цел. Но всеки трябва да върви сам, сам да направи всяка крачка по пътя си. Този, който е направил крачка по този път, се оказва на крачка по-близо до целта. Този, който е направил сто крачки, се оказва на сто крачки по-близо. Изминалият всички крачки е постигнал крайната цел. Но трябва сами да вървите по пътя.