Благородният мъж пред небето

Трима мъже – Дзи Санху, Мен Дзи фан и Дзи Цинчжуан си говорели: "Кой от нас е способен да бъде заедно, без да е заедно, и е способен да действа като едно цяло, без да е едно цяло? Кой от нас може да излети В небесата и да странства с мъглите, потапяйки се в безпределното, да живее навеки, забравил за всичко?" И тримата се погледнали един друг и се разсмели. В сърцето на нито един от тях не възникнали възражения и те станали приятели.
Дружно преживели заедно тримата известно време но след това Дзи Санху умрял. Преди тялото му да бъде предадено на земята, Конфуций разбрал за смъртта му и изпратил Дзи Гун да участва в траурната церемония. Оказало се обаче, че единият от приятелите на покойника тананикал мелодия, другият му акомпанирал на лютня, а двамата заедно пеели песен.
Дзи Гун бързо излязъл напред и казал:
– Осмелявам се да попитам прилично ли е така да се пее над тялото на покойника?
Приятелите се спогледали и се разсмели:
– Какво знае той за истинския ритуал?
Дзи Гун се върнал и казал на Конфуций:
– Що за хора са те? Не спазват правилата за поведение. Даже от собственото тяло са се отказали и преспокойно пеят песни над тялото на мъртвия си приятел.
Не знам как да нарека всичко това. Що за хора са те?
-Тези хора странстват с душите си извън пределите на света – отговорил Конфуций. – А такива като мен живеят в света. Животът извън света и животът в света нямат нищо общо и аз, разбира се, направих глупост, като те пратих да поднесеш съболезнования. Та нали те¬зи хора дружат с твореца на всичко съществуващо и пребивават в единно дихание с Небето и Земята. За тях животът е все едно гнойник или цирей, а смъртта-изстискване на гнойта или спукване на цирея. Нима могат такива хора да отличат смъртта от живота, предшестващото от последващото? Те могат да приемат всеки образ на света, но те намират опора в единното тяло на Вселената. Те забравят за себе си до самите си черни дробове, отхвърлят зрението и слуха, завръщат се към отминалото и завършват с началото. И не познават предел, нито мярка. Безметежни, те се скитат отвъд пределите на света и калта, весело странстват в царството на неправенето. Нима те ще берат грижа за сВетските ритуали и да угаждат на тълпата?
– В този случай, учителю, защо ние самите спазваме приличие? – попитал Дзи Гун.
– И аз съм един от тези, върху които лежи наказанието на небесата – отговорил Конфуций.
– Ще се осмеля да попитам какво означава това?
– Рибите устройват живота си във водата, а хората устройват живота си в пътя. За тези, които устройват живота си във водата, е достатъчно да бъде изкопано езеро. А за тези, които устройват живота си в Пътя, е достатъчно да се откажат от делата. Ето защо казват: "Рибите забравят една за друга във водата, хората забравят един за друг в изкуството на Пътя."
– Осмелявам се да попитам какво е това необикновен човек? – попитал Дзи Гун.
– Необикновеният човек е необичаен за обикновените хора, но с нищо не е забележим за небето – отговорил Конфуций. – Затова казват: "Малкият човек пред небето е благороден мъж сред хората. Благородният мъж пред небето е малък човек сред хората."