Аз също ще си влача опашката в калта

Чжуан Дзи ловил риба в реката и владетелят Чу изпратил при него двама свои сановници с послание. В посланието се
казвало:
– Искам да ви възложа бремето на държавните дела.
Чжуан Дзи, без да изпуска въдицата от ръцете си и без да му мигне окото, отговорил:
– Чувал съм, че в Чу има свещена костенурка, която умряла преди три хиляди години. Владетелят я увил в тънка коприна, скрил я в ковчеже, а ковчежето поставил в храма на предците си. Какво би предпочела тази Костенурка: да бъде мъртва, но да се прекланят пред костите й, или да е жива даже ако й се наложи да влачи опашката си в калта?
И двамата сановници отговорили:
~ Разбира се, тя би предпочела да е жива даже ако й се напожи да си влачи опашката в калта.
– Махайте се! – възкликнал Чжуан Дзи. – Аз също ще си влача опашката в калта!