Приказка за първи юни – защо е празник на децата

„Приказка за Деня на децата“
Имало едно време едно чудно царство, където слънцето целувало всяко листенце със златни лъчи, реките пеели сребърни песни, а цветята шепнели тайни на лекия ветрец. В това царство живеели хора с добри сърца, но най-красиви от всички били децата.

Децата били като малки слънца. Те тичали боси по зелените поляни, смеели се така звънко, че и птичките спирали да ги слушат. Строели замъци от пясък и мечти, разговаряли с пеперудите и задавали най-вълшебните въпроси на света:
— Защо небето е синьо като очите на мама?
— Къде отиват звездите през деня?
— Може ли да си направим криле и да полетим?
Възрастните ги обичали много, но били толкова заети с „важни“ работи — с броене на пари, чистене на къщи и бързане насам-натам, — че понякога забравяли как се играе, как се смее с цяло гърло и как се гони сянката на облаците.
Една топла юнска вечер всички деца на царството се събрали на най-високия хълм, обсипан с диви цветя. Прегърнали се и погледнали към небето, където звездите мигали като любопитни очички.
— Искаме един специален ден — прошепнали те. — Ден, в който никой да не бърза. Ден, в който възрастните да си спомнят, че и те някога са били деца. Ден, в който смехът да е по-силен от грижите, а мечтите — по-важни от всичко.
Най-ярката звезда на небето — онази, която наричат Зорница — чула желанието им. Тя се усмихнала с мека светлина и прошепнала на другите звезди:
— Децата са най-чистата светлина в света. Без тях небето ще потъмнее, а цветята ще забравят как да цъфтят.
И звездите решили да помогнат.
На следващата сутрин, точно на първи юни, се случило нещо вълшебно.
Слънцето изгряло по-топло от всякога. Дърветата разцъфнали с нови, по-ярки цветове. Птиците пеели толкова радостно, че дори старите баби и дядовци започнали да танцуват. А във въздуха се носел лек мирис на захарен памук и свежа трева.
Възрастните излезли от къщите си учудени. Видели децата си да тичат и да се смеят и изведнъж си спомнили какво е да си дете — леко, свободно и пълно с чудеса.
Тогава най-мъдрият старец в царството казал:
— Децата не са просто малки хора, които чакат да пораснат. Те са магьосници. Носят в малките си сърца цялата радост на света. Те ни напомнят да мечтаем, да се чудим и да обичаме.
Оттогава всяка година на „първи юни“ в цялото царство (а после и по целия свят) празнуват „Деня на децата“.
В този ден възрастните оставят работата настрана, играят, смеят се, слушат детските въпроси и разказват приказки. А всяко дете получава най-важните думи на света:
„Ти си важен“.
Твоите мечти имат криле.
Светът е по-красив, защото ти съществуваш.“
Защото когато децата са щастливи, цялото небе свети по-силно, цветята миришат по-сладко, а бъдещето се усмихва с най-чиста усмивка.
И до ден днешен, ако застанете тихичко на хълма в първи юни и погледнете към небето, може да видите как Зорницата намига точно на вас — за да ви напомни, че най-голямата магия на света е да си дете… или да си спомниш какво е.
Край