Приказка за приказките

Имало едно време, преди много векове, когато по българските земи нощем горели огньове вместо лампи, а книгите били толкова редки, че хората ги пазели като съкровища, един народ търсел светлина.
Не светлина от слънцето.
А светлина за ума.

По онова време много хора не можели да четат.
Молитвите звучали на чужди езици.
А думите на знанието били заключени зад неразбираеми букви.
И тогава се появили двама братя.
Св. Константин-Кирил Философ и Св. Методий.
Единият бил тих и мъдър като книга.
Другият — силен и търпелив като старо дърво.
Константин-Кирил Философ обичал буквите така, както звездоброецът обича небето.
Той вярвал, че всеки народ заслужава да чува знанието на своя език.
И една вечер, докато свещта треперела над масата му, Кирил започнал да рисува странни знаци.
Линии.
Кръгове.
Символи.
Така се родили първите славянски букви.
Не били просто знаци.
Били ключове.
Ключове към знанието.
Но пътят не бил лесен.
Много хора се страхували от новите букви.
— Защо са нужни?
— Защо простите хора трябва да четат?
— Защо думите да бъдат на езика на народа?
Но Кирил и Методий не се отказали.
Те тръгнали през планини, реки и далечни градове, носейки книги и надежда.
А след тях вървели учениците им:
Св. Климент Охридски.
Св. Наум Охридски.
Св. Сава.
Св. Горазд.
и Св. Ангеларий.
Наричали ги Седмочислениците.
Седем души,
които носели светлина вместо мечове.
Но настъпили тежки времена.
Учениците били гонени.
Книгите им били отнемани.
Някои трябвало да бягат през студени земи и опасни пътища.
Тогава съдбата ги довела в България.
А там ги посрещнал един владетел, който разбирал колко силно е знанието.
Boris I of Bulgaria.
Цар Борис ги приел не като бегълци.
А като пазители на бъдещето.
Той им дал домове.
Училища.
Манастири.
И най-важното — вяра, че трудът им има значение.
Така в Охрид и Преслав започнали да се преписват книги.
Нощем свещите светели до късно.
Перата драскали по пергамента.
А буквите оживявали една след друга.
Тогава учениците на Кирил и Методий помогнали да се роди нова азбука — по-ясна, по-силна и по-удобна за писане.
Азбуката, която днес наричаме кирилица.
Буквите, с които милиони хора четат,
пишат,
мечтаят
и пазят историите си.
И може би най-голямото чудо не било самото създаване на буквите.
А това, че седем души повярвали,
че знанието трябва да принадлежи на всички.
Не само на богатите.
Не само на владетелите.
А на всяко дете, което иска да се научи да чете.
И до днес, когато някой отвори книга и прочете първата буква,
някъде в тишината сякаш още светят седем малки пламъка.
Св. Константин-Кирил Философ.
Св. Методий.
Св. Климент Охридски.
Св. Наум Охридски.
Св. Сава.
Св. Горазд.
Св. Ангеларий.
Седем души,
които подарили светлина на буквите.