Торба жълтици

народна

Един старец отишъл в гората за дърва. Намерил едно кухо дърво, размахал секирата и тупа-лупа,
съборил го на земята. Като се заловил да го цепи, в кухината му намерил една кожена торба, пълна с
жълтици. Зарадвал се на късмета си, натоварил цепениците на колата, окачил торбата с жълтиците на
ритлата и повел воловците към дома си. Вървял старецът и си мислел:
– Намерих аз парите, но гората не е моя. И кухото дърво не е мое. Отде накъде парите пък да са мои?
Те са чужди. Ако съм човек на място, ще издиря стопанина им и ще му ги дам, защото от чужди пари
прокопсия няма.

Не щеш ли, на среща му се задал един сиромах човек, дрипав до немай-къде, разтревожен, запъхтян.
– Откъде идеш, побратиме? – викнал сиромахът.
– От гората – отвърнал дърварят. – Защо питаш?
– Да си намерил нещо?
– Намерих – кимнал с глава старецът.
– Слава богу! – зарадвал се дрипавият. – Аз, брате, имах само една юница, но ме натисна голяма
сиромашия и реших да я продам. Отзарана я откарах на пазара, добра цена й дадоха, тръгнах си и
де да знам как, по пътя съм изтърсил торбата с парите. Като луд съм тичал до тука. Къде е торбата ми?
– Ей там, закачил съм я на ритлата.

Сиромахът се втурнал към торбата. Бръкнал с две ръце вътре, нагребал жълтиците, погледнал ги,
но мигом пак ги изтърсил в торбата като опарен.
– Не са мои – рекъл, – моите бяха бели, а тези са жълти.
– Чудно – замислено проговорил дърварят, – какви може да са тези, дето ги намерих?
– Крадени! – отсякъл сиромахът.
– Кой ги е задигнал?
– Крадците.
– А къде са крадците?
– В гората, къде другаде? – извикал сиромахът и хукнал по-нататък да търси своята торба.

Старецът се прибрал у дома си и рано на другата сутрин метнал торбата с намерените пари на
тоягата си, емнал пътя, че в гората – да търси крадците. В най-затънтените дебри забелязал светлинка.
То било огън. Като приближил край огъня, заварил десетина души – надянали един овен на
шиш – въртят го над жаравата.
– Добър ви ден! – поздравил старецът.
– Добре си дошъл! – отвърнал един от горските хора. – Ти, дядо, по каква работа ходиш?
– Тръгнал съм да търся крадците. Да не сте вие?
– Имаш грешка. Тука крадци няма – обадил се главатарят на горските хора.
– А вие какви сте?
– Ние сме хора хайдути. Излезли сме в гората да закриляме сиромасите и да наказваме народните
изедници. А ти поседни да си отпочинеш и да опиташ нашия овен! – поканил го главатарят.
Старецът подвил крак, нахранил се, благодарил на домакините и на тръгване попитал:
– Кажете ми, братя, къде мога да намеря крадците?
– В дворците, там са крадците! – отвърнал войводата.

Старецът се дигнал, излязъл от гората и се спуснал към големия град. Отишъл право в царския дворец.
Влязъл вътре. Там заварил десетина големци, в позлатени дрехи облечени. Събрали се на съвет.
– Добър ви ден! – поздравил ги старецът.
– Ти какво търсиш тука? – гневно го посрещнал един брадат царедворец.
– Крадците търся.
– Какви крадци? – скочил на крака брадатият и от очите му започнали да изскачат искри.
– Ония, дето са задигнали ей тази торба. Аз я намерих в едно кухо дърво.
– Какво има вътре? – надникнал големецът.
– Жълтици.
– Жълтици ли? – посегнал брадатият. – Дай я тука!
И като прибрал торбата, той намигнал на другарите си и захванал да тика стареца към вратата.
– Ти, дядо, – рекъл, – нямаш работа тука. Иди да търсиш крадците вън от царския дворец, защото
ние сме най-честните. Додето намериш крадците, ние ще ти вардим парите. Тука те са на сигурно място.
Точно подир една година ела да си получиш торбата.

Отишъл си старецът и цяла година ходил насам-натам да пита за крадците. Като се изтърколила годината,
той пак похлопал на царските врати. А големците пак били събрани на съвет.
– Годината мина – рекъл им старецът, – върнете ми торбата с жълтиците.
– Годината мина, но ти, старче, закъсня – дигнал се пак оня, брадатият. – Аз ти казах да се явиш тука
след една година, а ти пристигаш след една година и един ден. Значи просрочил си. Губиш торбата.
Хайде, махай се, че имаме работа.
Старецът излязъл вън, почесал се по тила и рекъл:
– Право ми казаха хайдутите. Тука са били най-опасните, ония, дето и крадат, и лъжат.