Преди много- много години една мечка и един селянин били приятели. Решили двамата да садят ряпа.
Селянинът рекъл:
– На мене коренчето, а на теб, мецано, вършеца.
Израсла ряпа- за чудо и приказ.
Взел селянинът коренчето, а на мецана дал вършеца.
Мърморела мецана, но нямало какво да прави.
На другата година селянинът рекъл на мецана:
– Хайде пак да сеем дружно.
– Хайде. Само че сега ти вземи вършеца, а на мене дай коренчето – уговаряла го мецана.
– Добре!- рекъл сговорливият селянин. – Нека бъде както искаш.
И посели пшеница. Родила се добра пшеница. Обрал селянинът вършеца, а на мецана дал корените.
Оттогава мечката и селянинът си развалили приятелството.
Проверете също
ПЕПЕЛЯШКА
Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …