Аз детето
В деня, в който евреите празнували Пасха, Исус Христос събрал своите дванадесет ученици и им казал,
че скоро ще си отиде от този свят. Изряелтаните са щели да го хванат и да го убият и той е трябвало да
умре заради, всички които го обичат. Хората през целия си живот извършвали грехове и по собствена
воля ще ги поеме върху себе си: ”Нека аз да понеса наказание за всички хорски грехове.”, рекъл им.
Учениците не могли да повярват на ушите си, а един от тях – Иуда – бил особено объркан тази вечер.
Той не можел да разбере защо Божия син не може да стане цар и в същия ден обещал срещу награда на
фарисеите и свещениците да им помогне в залавянето на Исус. Иуда не предполагал, че Исус знае за
неговото деяние. В стаята била сложена маса, на която имало блюдо с пасхално агне, хляб и кана с вино.
По време на вечерята Учителят взел хляба, благословил го, разчупил го и го раздал на учениците.
“Вземете, яжте това е моето тяло!”. После вдигнал чаша с вино и казал: “Пийте. Това е моята кръв,
която се пролива за прощение на греховете. Това правете за мой спомен”. Всички ученици включително и
Иуда си взели от хляба и виното. Тогава Исус казал, че знае кой ще го предаде и той е негов ученик.
Учениците не искали да повярват на думите. “Ще ме предаде този, който си натопи залъка в блюдото.”
След като го изрекъл Иуда си натопил залъка, но никой не помислил, че това е той. След известно време
Иуда попитал учителя не е ли той. Исус кротко му отговорил:
“Ти сам го каза, направи така, както си намислил.” Тогава разгневен Иуда напуснал стаята, а неговите
събратя си помислили, че има да свърши нещо.
След вечерята Исус отишъл с учениците си в Гетсиманската градина, където се отдал на молитва,
за да издържи на тежките мъки и страдания, които трябвало да изтърпи.
Минало се време и Иуда се появил водейки със себе си войници. Когато влезли в градината войниците
казали, че търсят Исус от Назарет. Иуда целунал Иисус, чрез което показал на войниците кой е Исус от
Назарет, както се били разбрали предварително. Исус бил предаден. Стоял спокойно, докато войниците
го връзвали. През това време учениците се разбягали, като разбрали, че и тях може да ги арестуват.
Войниците повели Учителя към къщата на правосвещеника Каиафа, където били събрани книжници,
фарисеи и иудеи. Там му се присмивали и били жестоко. Не след дълго го завели в дома на Пилат,
римския управител на Израил. Тълпата крещяла: “Исус трябва да умре!Той не е наш цар! Разпънете го на
кръст!” Пилат не искал да мърси ръцете си с невинна кръв и дал решението за съдбата на Исус в ръцете
на разбунтувалия се народ. Божия син мълчал, защото знаел, че трябвало да изкупи греховете на хората.
Обявили смъртната присъда на Христос и сложили на главата му трънен венец, а на раменете мръсен плащ.
Той сам трябвало да занесе кръста на Голгота. След като го разпнали макар да е било през деня, се
спуснал мрак и всичко се обвило в тъмнина. По този начин Господ съобщавал на всички хора, че
неговия син е разпнат на кръст. След като казва последните си думи “Свърши се”, Исус издъхнал.
Разтреперила се земята и завесата в храма се разкъсала на две. Тълпата се разбягала.
А римските войници, стреснати започнали да говорят, че това наистина е Сина божий.
Само приятелите на Исуса свалили тялото и го положили в гроб зад голям камък в Гетсиманската градина.
На третия ден в неделя ангел слязат на земята и поместил камъка и станало чудо: Иисус Христос Възкръснал!
Той отново бил жив.