www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Чул Настрадин, че в съседния град ще има банкет и че на него са поканени всички желаещи. И отишъл там
Прочетете повече »

Когато наближи време да роди своите мечета, старата мечка премина билото на планината и слезе в северните й склонове. Тук
Прочетете повече »

Представи си планинско село — сгушено между борове, с чист въздух и треви, които миришат на лек. Там живеел един беден човек. Нямал много, но когато му се родило дете, сърцето му се напълнило с радост. Искал най-доброто за него — и затова поканил за кръстник самия Господ.

И Господ дошъл.

Кръстил детето, благословил го да живее дълго и спокойно, огледал се наоколо и видял — планината ражда трева като никъде другаде. Поръчал да му направят плевник, та да събира сено там. И си отишъл.

Минали години.

Детето пораснало, станало мъж, взел си добра жена. Направили сватба — и пак поканили Господ. Той отново дошъл, седнал на челото на трапезата, благословил младите за живот и челяд… и пак си тръгнал тихо.

Но след радостта дошла тежка зима.

Снегът затрупал всичко. Студът стискал земята като в менгеме. Животните почнали да гладуват. Храната свършила.

Младият мъж дълго се колебал… и накрая отишъл до Божия плевник. Взел малко слама. Не много — само колкото да спаси добитъка си. Натоварил я в два коша на кобилата и тръгнал обратно през нощта.

Но не видял нещо важно.

Дъната на кошовете били паднали.

И докато вървял, сламата бавно се изсипвала зад него — зрънце по зрънце, като пътека.

Когато стигнал вкъщи — кошовете били празни.

Господ видял, че липсва слама. Не се ядосал веднага. Пратил ангел да провери.

Ангелът лесно намерил пътя — сламата го водела като нишка.

Стигнал до къщата.

— Защо не поиска? — попитал той тихо. — Защо открадна?

Човекът свел очи… но излъгал:

— Не съм аз…

Тогава Господ проговорил.

И този път думите му били тежки:

— Нека тази слама да се запали… и никога да не изгасне.

И в същия миг пътеката от слама пламнала — но не като огън, който изгаря, а като светлина, която показва.

Светнала ясно, право към дома на човека.

И Господ вдигнал тази огнена следа високо в небето.

За да я виждат всички.

За да помнят — че каквото и да направи човек, няма как да го скрие.

Дори и в тъмното.

Оттогава хората нарекли тази светла небесна пътека „Кумова слама“.

А тъмните петна по нея…

казват, че са стъпките на кобилата, която носела празните кошове.

Един селянин помолил монах от школата Тендай да прочете сутрите над неговата починала жена. След четенето той попитал:
– Смяташ ли, че това ще е от полза за нея?
– Не само на жена ти, но и на всички чувстващи същества четенето на сутри носи полза – отговорил монахът.