Архиви на етикети: Народна приказка

Жрецът седял натъжен с лице, обърнато към ярките лъчи на с добедното слънце и не случайно. Искрящо синьо небе обгръщало ухаещата гора. Било времето на Луната на цветните листа. Широколистните дървета тук-там били шарнати с алено, медно, оранжевочервено и светлокафяво. Трепетливите листенца на боровете зата блестели като лъснато злато, отразяващо меката, златитиста светлина на слънцето, а черните конуси на хвойната …

Имало едно време един селянин. Умряла жена му и той останал с трите си дъщери. Поискал старецът да вземе слугиня, за да помага в домакинството. Но най-малката дъщеря Марюшка му рекла: – Не вземай слугиня, тате, аз сама ще се оправя с домакинството. Добре. Започнала Марюшка да върши домакинската работа. С всичко се справяла, всичко й се удавало. Бащата обичал …

Имало едно време една майка и един син. Майката се казвала Асмар, а синът Бахдо. Веднъж майката извикала сина си и му рекла:— Синко, ти нямаш баща, който да печели и да ни храни. До днес аз просех милостиня от добрите хора и така те отгледах, но сега остарях, нямам вече сили, затова иди при някой майстор и се научи …

Някога, в незапомнени времена, живял един стар селянин със своята баба. Много грижи създавала бабата на стареца. Тя, да си кажем правичката, била несръчна и при това много глупава. Веднъж селянинът купил на пазара прежда, занесъл я в къщи и помолил бабата да му изтъче от нея гащи. Мъчила се, мъчила се бабата — нищо не можала да направи. Видял …

Живял едно време едип цар, който имал четиридесет сина. Един след друг всички заминали за далечни страни да си покажат силата и храбростта. Дошъл ред най-после и на най-малкия син. Той се казвал Бадикан. Бащата дал на Бадикан своя меч, лък и стрели, снабдил го с пари и се сбогувал с него. Царският син възседнал коня си и се отправил …

Подопа планина – „Родината" на Орфей и китените халища е пленявала всеки, който стъпи в дебрите й. Чуваме напеви от лирата на вълшебния певец Орфей! Поплискват ни водите на река Арда… Водите на река Арда се провират под скалист мост, който се знае като „Дяволски мост". Едно предание гласи, че божественият Орфей често сядал на камъка и се наслаждавал на …

Народният певец вярвал, че Марко Кралевити не е умрял. Той ще се върне някога и затова запял и заразказвал – ето какво: Един пътник от Царибродско тръгнал по белия свят печелбарство да дири. Пътувал той по суша и по вода, колко време – не се знае. При едно корабокрушение корабът го изхвърлил на един бряг. Съгледал нещастникът една пътека и …

Недалеч от Ждрелото имало малък извор. То било току до границата. Планинците наричали тази местност „Забел". Високи зъбери и вековни гори правят природата тук като омагьосана. Птиците се стрелкат от гнездата си и минават границата, а сянката им шие репризи по върховете на дърветата! Есен, когато листата се прошарят като палитра на вълшебен художник в жълто, червено, кафяво, зелено, хората …

В древни времена, когато славянските племена живели тук, земята била покрита с вековни гори. През тях течали спокойни, големи реки. След зимата, когато ледовете, погалени от южняка, с трясък отминавали и пролетните дъждове окъпвали земята, праславянските моми излизали край реката, нагиздени със сватбени премени, и заигравали своя прощален момински танц. Те пеели и славели добрата закрилница на семейството – славянската богиня …

Дионис бил вече млад мъж, но макар с красивото си лице да приличал повече на момиче, Хера го познала. Старата й омраза пак пламнала, сега тя решила да му отнеме разсъдъка, както на Атамас – и той тръгнал безумен из горите, без сам да разбира какво прави, викал, пеел и танцувал, а след него вървели и неговите нимфи и сатири, …