www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Една сутрин съсед помолил Настрадин Ходжа да му даде магарето си. Ходжа промърморил: "Ще ида да попитам магарето. Ако то поиска, ще ти го дам." Влязъл той в къщата, забавил се малко, върнал се и казал: "Говорих с магарето, но то не благоволи, че и добави: "Ако ме дадеш на чужд човек, ще ме бодът с остен, а теб – ще те ругаят, както сварят!"

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: „Слушай, ти поне малко си учен човек, разреши нашето недоумение. Кажи колко е голям светът. Колко аршина има в него?“

Някакъв лъжец казал на Настрадин Ходжа:

Веднъж късно вечерта Настрадин Ходжа на лунна светлина вадел кофа с вода от кладенеца и видял, че луната е паднала в него. За да извади луната, той вързал една кука към края на въжето и я спуснал долу. Случайно куката се закачила за един камък и когато Въжето се изпънало, куката се откъснала, а Ходжа паднал по гръб. Той погледнал нагоре и видял, че луната е на небето. "Е, слава Богу, доста се измъчих, но затова пък луната се върна на мястото си" – помислил си Настрадин.

Веднъж Настрадин Ходжа влязъл в кръчмата и обявил: "Луната носи повече полза от слънцето."
Попитали го защо мисли така. Настрадин казал: "Защото през нощта ние се нуждаем повече от светлина."

Един човек отишъл при велик Учител и казал: "Бих искал да заобичам Боза – покажи ми пътя!" Учителят му отговорил: "Кажи ми първо обичал ли си някого преди?"
Човекът казал: "Светските дела не ме интересуват, любовта и всичко останало. Аз искам да стигна до Бога."
Учителят му отговорил: "Помисли още веднъж обичал ли си поне една жена, поне едно дете, поне някого?"
Човекът отговорил: "Вече ти казах. Аз съм човек на религията, не обикновен мирянин, аз не обичам никого. Покажи ми пътя, как мога да стигна до Бога."
Учителят заридал, сълзи започнали да се стичат по бузите му и отговорил: "Тогава това е невъзможно. Първо трябва да заобичаш някого. Това ще бъде първото стъпало. Ти питаш за последното стъпало, а не си стъпил още на първото!
Иди и заобичай някого!"

Веднъж някакъв бхакта (следващ пътя на божествената любов), приятел на Вибхишана поискал да пресече морето. Вибхишана, към който той се обърнал за помощ, имал палмово листо, на което било написано името Божие. Приятелят му не знаел за това. Вибхишана казал на бхакта: "Вземи това със себе си и го завържи към края на дрехата си. То ще ти даде възможност да пресечеш безопасно океана. Но внимавай, не развивай листото, защото, ако погледнеш вътре, ще потънеш."
Бхакта повярвал на думите на приятеля си и в пълна безопасност тръгнал през океана. За нещастие негов постоянен враг било любопитството. Той поискал да види що за ценна вещ му е дал Вибхишана, която притежава такава сила, че той може да ходи по вълните на океана като по твърда земя. След като го отворил, видял, че е палмово листо, на което е написано името Божие. Помислил си: "Нима това е всичко? Такава дреболия дава възможност да се ходи по вълните на океана?" И в момента, в който си го помислил, потънал.

Веднъж един ловец на птици хванал славей и искал да го заколи и изяде. Славеят започнал да моли за пощада.
– Каква полза за теб – казвал той, – ако ме заколиш?
По-добре ме пусни, а аз ще ти дам в замяна три съвета.
Съгласил се ловецът. Славеят му казал:
– Никога не преследвай това, което не можеш да хванеш. Никога не тъгувай за това, което вече се е случило и е минало. И никога не вярвай на неистини.
Ловецът пуснал славея. Славеят поискал да изпита своя освободител – да разбере приел ли е той съветите му.
– Неразумни – казал той. – Какво съкровище изпусна ти. Вътре в мен има скъпоценен камък, голям колкото щраусово яйце.
Натъжил се ловецът на птици от своята небрежност и започнал отново да примамва славея.
– Ела ми на гости – казал той, – а след това аз пак ще те пусна.
Сега вече разбирам – казал славеят – твоята лековерност и безумие: не можеш да ме хванеш в полет, а се опитваш; разкайваш се, че си ме изпуснал – съжаляваш за това, което вече е минало; вярваш, че вътре в мен има щраусово яйце, макар че то е много по-голямо от мен.

В
еднъж Настрадин Ходжа едва не паднал в една локва, но в последния момент му помогнал някакъв минувач. След тази случка, като срещнел Настрадин, този човек Всеки път му напомнял как го е спасил от неприятно къпане.
Най-сетне Настрадин не издържал. Той завел спасителя си до същата локва, нагазил в нея до шията и извикал: "Сега аз съм толкова мокър, колкото бих бил, ако не бях те срещнал! Ще ме оставиш ли най-накрая намира?"

Обаку се обърнал към събралите се монаси:
– Всички вие, без изключение, се храните с отпадъците от процеса на приготвяне на вино. Колкото и поклонения да извършите, колкото и книги да сте прочели, кажете ми къде сте сега. И още, знаете ли вие, че в цял Китай няма нито един дзенмайстор?
В това време един от монасите излязъл напред и попитал:
-А какво ще кажете за тези, които обучават монаси в различни части на Китай и ги водят към истината?
– Аз не казвам, че няма дзен, аз казвам, че няма учители – отговорил Обаку.