www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Един принц купил чистокръвен кон и за да го запази от крадци, го сложил в конюшня, изградена от тухли, охранявана от въоръжен пазач. Една нощ принцът не можел да заспи и решил да се разходи. Като минал покрай конюшнята забелязал, че пазачът изглежда някак си развълнуван от нещо.
– Ей! – извикал го принцът. – Какво става с теб?
– Тревожи ме един въпрос. Когато се забива гвоздей в стена, къде се дява варта?
– Важен въпрос – отбелязал принцът. – Добре е, че мислиш за това.
Той се върнал в двореца, но час по-късно, като не успял да заспи, отново тръгнал на разходка. Пазачът седял пред конюшнята, подпрял с ръце главата си и потънал в дълбок размисъл.
– А сега – обърнал се към него принцът, – за какво мислиш сега?
– Разбирате ли, това прилича на първия ми въпрос. Когато ядете геврек, какво става с дупката?
-Това е сложен въпрос – замислил се принцът. – Добре е, че се интересуваш от него.
Страдащ от безсъние, принцът за трети път минал покрай конюшнята и отново заварил пазача в затруднено положение.
– Още един въпрос? – попитал принцът.
Да, ето какво. Казвам си аз, че конюшнята е тук, стените са тук и аз съм тук. Но коня, къде се е дянал конят?

Един човек изучавал езика на животните. Веднъж той се разхождал из селото, когато вниманието му изведнъж било привлечено от някакъв шум. Той видял едно магаре, което отчаяно ревяло, и куче, което го лаело, колкото сили има.
Човекът се приближил и започнал да слуша.
– Ти говориш само за трева и пасища – нареждало кучето, – а когато аз поискам да ти кажа нещо за зайците, това те дразни.
Човекът не могъл да се сдържи повече и се намесил в разговора им:
– Вие бихте могли да стигнете до нещо общо, ако разберете, че полезността на сеното е подобна на полезността на месото.
Животните леко се обърнали към него. Кучето свирепо залаяло, за да заглуши думите му, а магарето така силно го ритнало, че човекът паднал в несвяст.
След това те се върнали към спора си.

Две много бедни момчета живели от подаяния, като просели по къщите в градове и села. Единият бил сляп по рождение, а другият се грижел за него, просейки милостиня.
Веднъж слепият се разболял. Приятелят му казал:
– Остани тук и си почини, аз ще отида да изпрося храна за двамата и ще ти донеса.
И отишъл той да проси. Случило се така, че му дали много вкусна храна – индийски млечен пудинг. Той никога преди не бил опитвал такова блюдо и много му харесало. За нещастие обаче нямало в какво да го занесе на приятеля си. Затова го изял целия. Като се върнал, казал на спътника си:
– Колко жалко, днес ми дадоха чудесна храна, млечен пудинг, но не можах да ти донеса дори мъничко от него.
– Какво е това млечен пудинг? – попитал слепият юноша.
-Ами, той е бял. Нали млякото е бяло. Слепият по рождение приятел не го разбрал.
– Какво е това "бял"?
– Не знаеш ли какво е "бял"?
-Не, не знам.
-Това е противоположното на черно.
-А какво е това "черно"?
Та той не знаел и черно какво е.
– Ох, опитай се да разбереш – "бяло"!
Но слепият юноша така и не могъл да разбере. Затова приятелят му се огледал наоколо и като видял един бял жерав, хванал птицата и я донесъл на слепеца с думите:
Лишен от зрение, слепият юноша протегнал ръце и опипал птицата с пръсти:
~ А, сега разбирам какво е това "бяло" – то е меко.
~ Не, няма нищо общо с мекото. Бялото – това е бяло. Опитай се да разбереш.
~ Но нали ти ми каза, че то прилича на този жерав. Аз го опипах, той е толкова мекичък. Значи и млечният пудинг е мек, значи "бяло", това е "меко."
Не, не си разбрал, опитай още веднъж.
Слепият отново опипал жерава, прокарал ръка от клюна към шията, към тялото, до края на опашката.
– О, сееа разбрах! Разбирам! Той е изкривен. Млечният пудинг е крив!
Той не можел да разбере това, което му обяснявал приятелят му, защото не притежавал способността да почувства какво означава "бяло."
По същия начин, ако нямате способността да почувствате реалността такава, каквато е, тя винаги ще си остане крива за вас.

Повелител попитал мъдреца: "Как да бъдат видени гнездото на измяната и крепостта на верността?"
Мъдрецът посочил тълпа богато облечени ездачи и казал: "Гнездо на измяната."
После посочил самотен пътник и казал: "Крепост на верността, защото нищо няма да измени на самотата."
И от този ден повелителят се обкръжил с вярност.
Веднъж една жена се спряла между изображението на Благословения Буда и Майтрея, като не знаела на кого да поднесе почитанията си. И изображението на Благословения Буда произнесло: "По моя завет почитай бъдещето. Стой в защита на миналото и устреми погледа си към изгрева."

Една нощ Настрадин Ходжа видял, че неговият съсед с лампа в ръка търси нещо на хълма зад дома им. Той излязъл на двора и го попитал:
– Какво търсиш там толкова късно през нощта?
– Жената ми загуби кремъка – отговорил съседът – и сега не мога да си запаля лулата.
– Та ти държиш в ръцете си лампа – посочил му Настрадин. – Нима не можеш да запалиш лулата си от нейното огънче?
Съседът все едно се събудил от сън.
– Ходжа, това не ми беше идвало на акъл.
– Да – казал Настрадин, – ние имаме толкова много Ум, че докато държим в ръце горяща лампа, търсим кремък.

Веднъж на един човек трябвало да му дойдат гости. Той решил да надои краве мляко с намерение да ги нагости, като си помислил така: "След известно време ще се събере много мляко. Ами ако изведнъж се окаже, че няма достатъчно място за него или пък прокисне? Не е ли по-добре млякото да се съхранява в корема на кравата, а като дойде време за гости, тогава да се издои всичко¬то наведнъж." Като взел такова решение, той разделил кравата и телето, като ги завързал далеч един от друг. Минал месец и едва тогава той устроил пир. Като посрещнал гостите и ги настанил, стопанинът довел кравата, за да издои млякото. Но се оказало, че кравата не дава мляко, тя била пресъхнала.

Един богаташ попитал приятеля си:
– Защо ме упрекват в алчност, когато е известно, че съм се разпоредил след смъртта ми всичко да бъде предадено за благотворителност?
– В отговор – казал приятелят му – ще си позволя да разкажа за това, как свинята се жалвала на кравата, че с нея се отнасят зле: "Хората винаги говорят за твоята доброта и нежни очи. Разбира се, ти им даваш мляко и масло, но пък аз им давам повече: салам, сланина, пържоли, кожа и четина, даже крачетата ми варят! И въпреки това никой не ме обича. Защо е така?" Кравата се замислила малко и отговорила: "Може би, защото всичко, което давам, аз го давам приживе?"

Живяла някога една крава. В целия свят нямало такова животно, което да дава толкова редовно толкова много мляко с толкова високо качество. Хората се стичали от всички краища на земята, за да видят това чудо.
Бащите обяснявали на децата си колко предано изпълнява тя дълга си. Проповедниците на религии призовавали паството си да я надмине по своему. Правителствените чиновници я давали за пример като образец за правилно поведение, планиране и мислене, който може да бъде възпроизведен в човешкото общество. Накратко, всеки бил в състояние да извлече полза за себе си от съществуването на това чудесно животно.
Имало обаче една черта, която повечето хора не забелязвали – толкова били увлечени те от очевидните достойнства на кравата. Видите ли, тази крава имала един дрребен навик. Щом ведрото се напълвало с нейното несравнимо мляко, кравата го ритала и събаряла.

Веднъж в едно прекрасно утро Настрадин Ходжа вървял към къщи. Изведнъж му дошла идеята, че може да съкрати пътя, като свие от прашния друм и мине през гората.
– Отличен ден, ден на щастливите търсения! – възкликнал Настрадин, като завил към зората.
Преди да успее да се огледа, се оказал на дъното на замаскирана вълча яма.
– Добре че тръгнах по краткия път – помислил си Ходжа, лежейки на земята. – Ако сред тази красота е възможно да се случи такава неприятност, то на прашния и ужасно скучен път можеше кой знае какво да се стане.

Настрадин Ходжа имал много грозно лице. Един от приятелите му казал на шега:
– Не съчувствам на никого в света както на жена ти.
– Ако я видиш, ще съчувстваш на мен – казал Настрадин Ходжа.