ПРИКАЗКИ

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей.Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да търси храна и приключения, се появи изведнъж на брега.-У! – зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. – Защо мътиш водата, която аз ще пия? Ще бъдеш наказано за своята дързост!Агнето отговори:-Господин вълк, …

Един гарван, кацнал на едно дърво, стискаше в човката си парче сирене.Хитрата лисица, привлечена от приятната миризма на сиренето, се спря под дървото и каза на черната птица:-О, добър ден, мили, благородни гарване! Колко си привлекателен! Но не: привлекателен е малко, ти си очарователен.Птицата слушаше доволна тия неочаквани похвали. А лисицата продължаваше да преувеличава:-Приятелю, не лъжа: ако гласът ти е …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Един ден костенурката каза на заека:-Да се обзаложим ли, че ще успея да те надбягам?-Ти ли? – учуди се заекът и измери с поглед костенурката, като че я виждаше за пръв път.-Да, аз. Да се обзаложим ли?-Според мене, ти си полудяла. Най-бавното животно, което съм виждал, иска да надбяга заека, най-бързото горско животно?! Почакай тук малко – …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНИмаше едно време една необикновена кокошка, която всеки ден снасяше в един ъгъл на кокошарника по едно златно яйце, което блестеше като слънце.Стопанинът на кокошката, един стар скъперник, всеки ден проверяваше теглото на яйцата. Той все се оплакваше, че не били по-големи, и въздишаше: Ех, да имах смелостта да тегля ножа на кокошката си! В тялото й сигурно …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН –Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле.–О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам!–Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико?–Не , не, мамо! Слушай. Тая сутрин …

Шарл Перó След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият – магарето, а за най-малкия само котаракът. Той не можел да се помири, че му …

Една сутрин пеликанът Лапнишаранчо се събуди и усети, че в коремчето му нещо се върти, пее, танцува и лудува. - Нямам време да играя с тебе! – каза му Лапнишаранчо. – Отивам да закуся. Нагази в езерната вода и започна да се оглежда за рибки, но всички се бяха изпокрили. Наблизо един рибар беше хвърлил въдица и сянката му плашеше …

          Великият фокусник Фити разтвори големия си шарен чадър и от него се посипаха звезди – едри и блестящи. Той седеше на един стол под чадъра. Преметна левия си крак върху десния и се засмя доволно. Звездите се отронваха от ръбовете на чадъра и се спускаха плавно надолу. Кацаха по раменете му, по ръцете му, заплитаха се в косите му, …

Ангел Каралийчев Имало едно време Приказки Съдържание:Братче и сестричеДвамата старци и месечинатаЗлатното момичеХитрата лисицаИванка и Марийка Братче и сестриче Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица – момче и момиче.Момчето се казвало Иванчо, а момиченцето – Марийка. Кротки били дечицата и много послушни, затуй родителите ги гледали …

народна Имало едно време един цар. В градината му расла една златна ябълка.Всеки ден по пладне дървото пускало цвят, вечер връзвало плод, а през нощта плодовете узрявали,но някой идвал и ги обирал. Всяка сутрин царят отивал в градината и не намирал ни една ябълка.Той имал трима синове. Веднъж им рекъл: Чудя се кой дохожда нощем да ми бере златните ябълки. …