Как са станали мечките

Един човек останал вдовец и се оженил повторно. Той си имал едно момиче, а новата му жена довела още едно. Мащехата много намразила заварената си дъщеря – по цял ден я карала да работи и все била недоволна от нея. Веднъж жената й дала една къделя черна вълна и рекла:
– Иди на реката да я изпереш! Да не се връщаш вкъщи, докато вълната не стане бяла!
Момичето отишло на един вир – прало, прало, но вълната си оставала все така черна. Стъмнило се и застудяло, завареничето плачело от умора, но все още опитвало да избели вълната. В това време покрай него минал дядо Господ и попитал:
– Момиче, защо переш тази вълна?
– Мащехата ме изпрати – отвърнало то – да пера тази черна вълна. Каза ми да не се прибирам, докато не я избеля.
– Е, пери си, момиче, щом така ти е заръчала – казал дядо Господ и си отишъл.
Момичето изведнъж видяло, че вълната заблестяла като сребърна – нишките й наистина станали сребърни. Момичето се зарадвало и я отнесло у дома. Мащехата, като видяла сребърната вълна, се разтреперила от алчност. На другия ден изпратила дъщеря си на същия вир.
– Щом вълната на сестра ти се посребри – казала мащехата, – твоята сигурно ще стане златна.
Истинската й дъщеря обаче никак не обичала да работи. Тя на¬топила вълната във водата и седнала да си почине. Дядо Господ се появил пак и попитал:
– Момиче, защо переш тази вълна?
– Пера я да стане златна – отвърнала грубо тя. – Теб какво ти влиза в работата?
– Е, ти няма повече да переш – казал дядо Господ и отминал.
Тогава черната къделя се раздвижила, изскочила от водата и се метнала върху гърба на момичето. То замахало с ръце, завикало и като не могло да махне къделята, легнало и се отъркаляло по земята. Тогава вълната прилепнала хубаво по цялото й тяло и се превърнала в мечо руно.
Момичето се превърнало в мечка и с рев побягнало в гората.