Любимият син на Зевс

Семела – най-малката дъщеря на таванския цар Кадъм била рядка красавица. Гръмовержецът Зевс се явил пред нея в образа на млад мъж и спечелил любовта й. Срещите им продължили дълго време.
Шест месеца вече Семела носела в утробата си дете от всемогъщия бог. Хера, небесната съпруга на Зевс, беснеела от ревност и ре¬шила да унищожи съперницата си. Тя приела образа на старата бавачка, с която Семела споделяла своите преживявания, и при един разговор се усъмнила, че тайният любовник на Семела бил Зевс.
– Ако той е наистина Зевс, поискай му доказателство! – подметнала старицата. – Помоли го да ти се покаже в пълния си блясък, както се явява в небесата!
Семела се съгласила и при следващата среща накарала Зевс тържествено да се закълне, че ще изпълни една нейна молба. Той се заклел с ненарушимата клетва на боговете в свещените води на подземната река Стикс и тя му казала. Изплашеният Зевс се опитал да я спре по средата на думите й, но било късно. Семела ги била изрекла докрай. Със свито от болка сърце бащата на боговете се оттеглил, сложил си сияйните доспехи и оръжия и се явил в целия си блясък в стаята на своята любима. Крехката човешка плът на Семела не могла да издържи такава гледка – тя изгоряла като факла, сринала се в купчина пепел. И детето в утробата й щяло да загине, но хитрият Хермес го спасил в последния миг. Той го дал на Зевс, който разпорил бедрото си, зашил го вътре и го носил така още три месеца, за да станат пълни девет. Затова наричали Дионис – Двойнородения.
Зевс тайно наредил да го заведат при неговата леля Иноя, сестрата на Семела. Тя била женена за Атамас, цар на Орхомен, и в техния дворец момчето било скрито и преоблечено като момиченце, за да не го открие Хера. Въпреки това Хера пак го открила. Тя обърнала цялата си ярост срещу Атамас, отнела му разума и както седял в двореца, той изведнъж скочил, грабнал своя лък и го насочил към най-големия си син.
– Я виж каква бяла сърничка! – закрещял Атамас. – Махнете се да я пронижа! – и в същия миг пробол момчето с една стрела. Ужасената Иноя хукнала навън с по-малкия си син Меликерт, а Атамас подгонил и тях. Те бягали, бягали, накрая стигнали до една крайбрежна скала; за да се спасят от безумеца, хвърлили се в морето.
Така малкият Дионис отново останал без подслон и този път Зевс решил да го скрие по-добре. По негова заповед Хермес го отнесъл при нимфите, които живеели на връх Ниса – този връх, според едни, бил също в Беотия, според други – в Либия, а според трети – в Тракия, някъде из нашите Родопи.
Тук, на Ниса, младият бог изкарал своето детство и юношество, гук нимфите го криели в една пещера, хранели го с див мед и го галели, тук той тичал и танцувал със своите приятели – козлоногите сатири, тук го учел неговият възпитател Силен, дебел, безформен чудак, който често се клатушкал пиян из гората или губел пътя си. Тук, на връх Ниса, най-сетне Дионис направил и своето велико откритие, с което си спечелил слава между всички хора и с което завладял света – виното!
От зрънцата на дивите лози той изцедил искрящата пенлива течност, непозната дотогава – и тя хвърляла душата в дива радост. Виното също имало скрит смисъл, защото за Дионис и ония, които го обичали, значело не само обикновено опиянение, а радостта от целия свят, от земята, от живота – значело кръвта, която бие в жилите, прегръдката на близките хора, танцът и смехът, всички неща, които не могат да бъдат унищожени.