Слонът, огънят и бялото патенце

Имало едно време един слон, който бил много голям, много грозен, но много добър. Казвал се Или.
Веднъж Или тръгнал на дълга разходка и стигнал до едно място, където седяло бяло патенце и се греело на огъня. Това бил огромен огън и пламъците му се отразявали в близкото езерце с патици.
Тъкмо Или пристигнал и от едно облаче в небето рукнал дъжд. На огъня не му харесало това.
— Ако вали много, ще ме угаси! — разплакал се той.
— Ти сам ще се угасиш, ако не престанеш да плачеш! — казало бялото патенце, което се наричало Миренда.
Ала огънят се разплакал още по-силно и пламъците му почнали да се смаляват.
— Не плачи, миличък! — казал Или и духнал с хобота си върху огъня. После заръчал на Миренда да литне и да каже на облачето, че ако не престане да вали, той ще насочи хобота си към него и така ще се разпухти, така ще се разфучи, че ще го издуха.
Миренда литнала високо в небето и предала на облачето заръката на Или. Извинявай! — казало облачето. — Видях те долу, а зная,
че белите патенца обичат да ги вали дъжд. Затова завалях. Ей сега ще спра.
— Благодаря ти! — извикали Миренда и отлетяла обратно.
А през това време Или духал с хобота си върху огъня, той се разгарял и се чувствувал прекрасно. Ала Миренда — увесила човка.
— Ей, Миренда, какво има?— попитал Или.
— Ами — започнала Миренда, като храбро се мъчела да не заплаче. — Аз обичам дъжд. Въобще, патиците обичат дъжд!
— О, така ли!— извикал Или. — Бъди спокойна! — И той си потопил хобота в езерцето, а после я облял цялата с вода.
Миренда пляскала с криле и квакала. Ех, че било хубаво!
— Също като че ли ме вали дъжд! — викала тя. Тогава Или я облял с още вода, а после духнал върху огъня. Тримата се забавлявали чудесно.
Дошло време Или да се връща у дома. Той се сбогувал и си тръгнал.
Огънят започнал да намалява, да намалява, докато от него останало едно съвсем малко пламъче. А Миренда гледала как Или се смалява в далечината, докато изчезнал напълно.
Тогава тя сложила няколко съчки в огъня, пъхнала главица под крилото и заспала.
Сънувала Или, който бил много голям, много грозен и много добър.