Тримата мъдреци

Багдадският халиф се ползувал със славата на много мъдър и справедлив човек. Трима учени мъже решили да тръгнат за Багдад, за да се уверят сами истина ли е това. По пътя единият от тях казал:
— Приятели, по този път е минала камила, която е сляпа с едното си око и няма предни зъби.
— Да, това е истина, камилата е била натоварена от едната страна с пшеница, а от другата — с мед — казал вторият.
— Върху камилата е яздела бременна жена — добавил третият.
Минало се време и пътниците забелязали, че след тях тича човек. Когато ги настигнал, той попитал дали не са видели изгубената от него камила.
— Сляпа с едното си око и без предни зъби ли? — попитал първият.
— Натоварена с пшеница от едната страна и от другата — с мед? — попитал вторият.
— Да.
— На която язди бременна жена ли? — добавил третият.
— Да. — И човекът почнал да ги моли да му посочат по кой път е тръгнала камилата.
Тогава и тримата в един глас отговорили, че те не са виждали тази камила. Но човекът ги взел за крадци, отишъл да се оплаче от тях при халифа и казал:
— Тези хора описаха точно моята камила, знаят с какво е натоварена тя, но твърдят, че уж не са я виждали.
— Откъде знаете тези отличителни белези, щом не сте видели камилата? — попитал ги халифът.
— Че камилата е сляпа с едното око и че й липсват предните зъби, познах по това, че тя е късала трева само от едната страна на пътя и е скубала само от двата края на ивицата, без да докосва средата — отговорил първият.
Че камилата е натоварена от едната страна с пшеница, а от другата с мед, разбрах по това, че но едната страна на пътя, където е минала, бяха накацали мухи, а по другата подскачаха птици — отговорил вторият.
— Че на камилата е яздела бременна жена, разбрах по това, че там, където тя е слизала от камилата, на земята се виждаха следи от ръцете й.
Когато се изправят на крака, само бременните жени се подпират на двете си ръце — казал третият.
Халифът се зачудил на мъдростта на тези хора и заповядал да ги поканят вечерта в двореца. След вечерята, когато те се прибрали в определената за тях стая, един дворцов служител подслушал следния разговор помежду им:
— Оризът, с който ни нагостиха, беше чудесен, но жалко, че докарваше на мърша — казал първият.
— Не по-лошо беше и месото, но имаше дъх на куче — обадил се вторият.
— Хубаво беше и виното, което пихме, но вкусът и миризмата му малко напомняха на кръв — добавил третият.
Когато съобщили на халифа за този разговор, той заповядал да направят разследване. Изяснило се, че нивата, на която бил засят оризът, по-рано била гробище; че закланото агне в първите дни от своето раждане е сукало кучешко мляко и че човекът, който тъпкал гроздето, от което било приготвено изпитото вино, случайно порязал крака си и кръвта му се смесила с ширата.
Халифът извикал при себе си тримата мъже и ги удостоил с големи почести заради тяхната мъдрост.
А стопанинът на камилата си отишъл в къщи с наведена глава.