Влюбените от племето Блекфути

Един ден трима воини в пълно бойно облекло се отправили в галоп към палатката типи на стар вожд в лагера на блекфутите. Съобщили на вожда, че идват от много далечно село да искат трите му красиви дъщери за жени.
Старият вожд се зарадвал, като видял тримата юнаци, които искат да му станат зетьове. Били високи, снажни и майсторски яздели красивите си коне.
Младежите обяснили на вожда, че са чули за голямата хубост и сръчност на трите девойки и че са готови да предложат всичко, което старият вожд пожелае, преди да му станат зетьове.
Старият вожд бил не само умен, но и много храбър; затова им поискал нещо, което не само щяло да докаже щедростта на тримата годеници, но и тяхната храброст.
— Като се завърнете заедно в моя лагер — казал той — всеки от вас трябва да води пред себе си по двайсет хубави понита, пленени от селата на вашите неприятели.
Младежите разбрали, че този дар няма да е особено голям за такива красиви и надарени млади жени.
Старият вожд разрешил на трите си дъщери да отпразнуват вечерта с тримата годеници в голямата му палатка типи; и тримата имали желание, стига някой да ги помолел да доведат още по пет понита допълнително като дар на бащата за такива прекрасни девойки.
Преди да тръгнат, когато луната още препускала високо в небето, младите годеници казали на вожда и дъщерите му, че може би ще минат много луни, преди да се завърнат и да обявят момичетата за свои невести, тъй като хубавите понита винаги ги пазели добре; трудно щяло да бъде да се залови повече от едно пони наведнъж, най-много две, но от различни индиански групи, пръснати на обширна територия. Неприятелят можел и да рани някого, а можело да се наложи и да почиват доста дълго, преди отново да могат да яздят и нападат, за да пленят още понита. Вождът знаел колко верни са думите им; а момичетата обещали да имат търпение и да изчакат завръщането на младите воини.
Много луни минали, после още толкова. Жените в лагера на блекфутите се завайкали. Вождът татуирал лицето си в знак на траур и седял в своята палатка сам, с натежало сърце. Трите девойки чакали търпеливо много луни; а когато минали и заминали още луни, момичетата решили да не чакат повече. Разбрали, че бъдещите им женихи са убити; и храбрите момичета тръгнали да ги посрещнат в света на духовете. И тъй те дружно скочили от една висока канара в скалистото дефиле зад лагера. Не след дълго тримата воини, щастливи и развълнувани, повели пред себе си шейсет красиви понита и бързо се понесли към лагера на блекфутите. Тъй като били минали многолуни, те с нетърпение очаквали срещата с бъдещите си невести.
И щастие, и нещастие споходило момците по време на нападенията. Имало битки, рани, загуба на пленени понита — в някои случаи отново възвърнати от собствениците им, — но всичко било свършило добре и те препускали в галоп, пришпорвайки пред себе си пленения трофей.
Лагерът се простирал вече съвсем близо пред тях и момците се приготвили да видят конниците, които щели да ги посрещнат, Но, когато наближили лагера на блекфутите, дочули високите ридания на жените от племето; препуснали към жилището на вожда и там научили тъжната вест.
С разбити сърца юнаците решили незабавно да придружат своите избраници в земята на духовете. Спуснали се в галоп към ръба на огромната канара, която се извисявала над дълбокия скалист пролом; и като слезли от конете, заедно скочили върху камъните под себе си.