Първите мокасини

Имало едно време един велик вожд от равнините, който имал много нежни крака. Другите могъщи вождове му се присмивали; по-дребните вождове само се усмихвали, когато прокуцуквал край тях. И макар че не смеели да му се подиграват гласно, хората от племето също се забавлявали с мъките на своя вожд. Всички те имали еднаква съдба, нямали коне и били босоноги, но за техен късмет малцина имали такива нежни крака. Нещастният жрец, който бил съветник на Вожда с нежните крака, се страхувал и тревожел. Всеки път, когато го викали при вожда, му задавали такъв въпрос: „А сега какво ще направиш?“ Имали пред вид нежните крака на вожда.
Принуден от страха, най на края жрецът намислил план. Макар и да знаел, че това няма да разреши проблема с краката на вожда, все пак било нещо ново. Жрецът накарал няколко жени от племето да изтъкат дълга, тясна черга от тръстика и когато големият вожд тръгнел за някъде, четирима юнаци разгъвали чергата пред него, за да стъпва удобно. Но един ден юнаците се изморили да се грижат за краката на вожда. Без да внимават, те разгънали чергата върху едно място, където се въргаляли вър¬хове от стрели. Тези стрели отдавна били хвърлени, но острите им иглени парченца останали. Когато нежните крака на големия вожд се наранили от тези парченца, той се завайкал така силно, че листата по близките трепетлики започнали да трептят и досега все трептят.
Същата нощ бедният жрец получил една невъзможна задача от своя разгневен вожд: „Ще покриеш цялата земя с толкова плътни черги, че да не страдат повече моите крака. Ако не успееш, ще умреш, когато луната стане кръгла.“
Изплашеният заклинател изпълзял обратно в жилището си. Не му се щяло да отиде на смърт в нощта на пълнолунието, но не можел да намисли начин да избегне това. Внезапно той видял кожата на лоса, убит от него, просната неподвижна върху земята, и двете жени, които били заети да изстъргват козината отгоре й, и една мисъл проблеснала в търсещите му очи. Изпратил много ловци на лов. В продължение на много дни хванал на работа множество жени; много юнаци с ловни ножове рязали, а жените шиели с костени игли и сурови жили.
В деня преди луната да стане кръгла, жрецът отишъл при вожда и му казал, че е покрил колкото е възможно повече земя за такова кратко време. Когато вождът погледнал от вратата на жилището си, видял множество пътеки от кожа, които водели, докъдето стигал погледът му. Дълги ленти, които можели да бъдат местени от едно място на друго, свързвали основните кожени пътеки. Дори вождът си помислил, че този път магията на жреца е разрешила придвижването с нежни крака завинаги — но не станало така!
Един ден, когато големият вожд вървял по една от своите гладки, здрави кожени пътеки, видял красива девойка от племето да върви пред него по твърдата земя от едната страна на пъте¬ката. Когато чула тупкането на краката му по пътеката от лосова кожа, тя се извърнала и като че се усмихнала. Вождът се затичал да я догони, очите му неотклонно следвали девойката, която се усмихвала, и изведнъж краката му неволно излезли от тясната пътека и стъпили върху купчинка остри тръни! Момичето хукнало да се спасява, след като чуло отвратителния вой на вожда, а индианците в едно далечно село помислили, че ги нападат диви котки.
След две слънца, когато вождът се успокоил и започнал отново да приказва, заповядал да доведат при него жреца и заявил на нещастния човек, че на следния ден, когато отново слънцето бъде в зенита си, ще го изпрати незабавно в земята на сенките.
През нощта жрецът се изкачил на върха на висок хълм, за да потърси съвет от приятелски духове как да покрие цялата земя с кожа. По едно време заспал и засънувал, че те му показват отговора на трудната задача. Сред ярките блясъци на светкавици той се втурнал надолу по стръмния хълм, викайки още по-силно от големия вожд, докато острите зъбери разрязвали босите му ходила и крака. Спрял едва когато стигнал в колибата си. Работил цялата нощ до момента, в който дошли воините да го вземат, за да го изпратят в страната на сенките, тъкмо преди пладне на следния ден. Озовал се заобиколен от стража, въоръжена с бойни тояги. До гърдите си притискал здраво нещо плътно увито в парче еленова кожа. Приветливата му усмивка изненадала хората, край които минавал. „Я колко е безстрашен!“ — казвали си мъжете от племето. „Много е смел!“ — казвали си жените.
Големият вожд го очаквал пред жилището си. Той дал няколко бързи, строги заповеди на своята стража. Преди да отведат жреца обаче, той помолил да каже няколко думи на вожда.
— Говори! — казал вождът, натъжен, че ще изгуби такъв умен жрец, който правел много добре повечето магии. И самият вожд знаел, че е непосилна задача да се покрие с кожа цялата земя.
Без да се бави, жрецът коленичил пред вожда, извадил двата предмета от вързопчето и сложил всеки от тях на краката на вожда. Вождът усетил как сякаш чифт мечешки безкосмени лапи заместили босите му крака и отначало се озадачил, като гледал двете калъфчета от лосова кожа, изработени от жреца.
— Велики вожде — възкликнал радостно жрецът. — Открих начин да покрия цялата земя с кожа! За тебе, о, вожде, отсега нататък земята винаги ще бъде покрита с кожа.
Така и станало.