Умникът и глупакът

В едно село спрял непознат човек. Застанал на мегдана и силно извикал:
— Който иска да узнае дали е умен, или глупав, да дойде да го прегледам!
После седнал под дървото на сянка и зачакал.
Пръв го чул попът и се завтекъл. Той не се съмнявал в умната си глава, но все пак решил да чуе това и от друг. Погладил брадата си и рекъл:
— Прегледай ме!
Непознатият го премерил с поглед, попипа главата му, па отсякъл:
— Глупав си, отче!
Попът се разсърдил, но не посмял да вдига врява, за да не разберат и другите и си отишъл огорчен.
Изпъчил се кметът. Непознатият само повдигнал очи и отсякъл:
— Не си умен, кмете!
Разгневил се кметът, но и той си отишъл тихомълком. Дошли и други да узнаят какт има в главите им. Но всички си отивали ядосани. Без дори да ги поглежда, непознатият им премервал акъла и току им отвръщал:
— Празна глава, глупав човек, нищо не носиш на врата си.
В това време един човек се връщал от работа. Отбил се той при непознатия и му рекъл:
— Сам си зная колко пари струвам. Но ми кажи как позна, че всички, които дойдоха при тебе са все глупаци?
— Много лесно — отвърнал другоселецът, — кой умен човек би си оставил работата, за да се занимава с празни неща?
После си взел торбата и заминал за друго село.