Въртележката в Чезенатико

Веднъж в Чезенатико, на брега на морето, пристигнала една въртележка. Имала всичко на всичко шест коня и шест червени джипа, малко овехтели за децата с по-модерни вкусове. Човечето, което я въртяло, бутайки я с ръце, било дребно, мьршаво, мургаво и имало лице на човек, който яде веднъж на три дена. Изобщо не била кой знае каква въртележка, нo на децата изглеждала направена от шоколад, защото стояли все около нея и измисляли хитрости, за да се качат.
— Какво има в тая въртележка, мед ли? — си казвали майките. И предлагали на децата:
— Хайде да отидем да видим делфините в канала, хайде да отидем да седнем в онази сладкарница с люлеещи се пейки.
Къде ти: децата искали въртележката, та въртележката. Една вечер някакъв възрастен господин, след като настанил внука си в джипа, сам се качил на въртележката и седнал тъкмо на един дървен кон. Било му неудобно да седи там, защото краката му били дълги и стъпалата му докосвали дъските, смеел се. Но щом човечето започнало да върти въртележката, станало нещо чудно: възрастният господин се намерил в миг на височината на небостъргача в Чезенатико, конят му галопирал из въздуха, насочил муцуна право срещу облаците. Погледнал господинът надолу и видял цяла Романя, после цяла Италия, после цялата Земя, която се отдалечавала под копитата на кончето и скоро се превърнала в една синкава въртележка и се въртяла, въртяла и показвала един след друг континентите си и океаните, нарисувани като на географска карта.
— Къде ли отиваме? — попитал се старият господин. В тоя миг пред него минало внучето му, хванало кор­милото на стария, червен, малко обезцветен вече джип, превърнал се в космическо превозно средство. И след него в редица всички други деца, спокойни и сигурни на своят; орбита като изкуствени спътници.
Кой знае къде било човечето от въртележката, обач се чувала още плочата, която свирела някаква лоша ча-ча: всяко возене на въртележката траяло цяла плоча.
— Значи има някакъв трик — казал си старият господин. — Това човече трябва да е магьосник.
После си помислил:
— Ако за една плоча направим пълна обиколка на Земята, ще бием рекорда на Гагарин.
Сега космическият керван летял над Тихия океан с всичките му островчета, Австралия с кенгурата, които подскачали, Южния полюс, където милиони пингвини се­дели с вдигнат нос. Но нямало време да се преброят — вместо тях се виждали вече американските индианци. Те давали сигнали с пушек и ето небостъргачите на Ню Йорк, ето и само един единствен небостъргач — който бил на Чезенатико. Плочата била свършила. Старият господин се огледал втрещен: той пак бил на старата мирна въртележка на брега на Адриатика и мургавото и мършаво човече спи­рало внимателно, без рязка промяна на скоростта.
Старият господин слязъл, залитайки.
— Слушайте… — казал той на човечето. Но то ня­мало време да му обръща внимание, други деца били заели кончетата и джиповете, въртележката отново потегляла за нова обиколка на света.
—Вижте… — извикал старият господин малко ядосан.
Човечето не го и погледнало. То тикало въртележката, виждали се да обикалят веселите лица на децата, които тър­сели тия на родителите си, затворени в кръг, всички с насър­чителна усмивка.
Дали е магьосник това човече за две пари? Дали е ма­гическа тая несигурна машинка под звуците на една лоша ча-ча?
— Карай! — заключил старият. — По-добре е да не споделям с никого. Може би ще ми се смеят зад гърба и ще ми кажат:
— Не знаете ли, че на вашата възраст е опасно да се качвате на въртележка, защото ще ви се завие свят?