Медисин рок

Скуемишът бавно плуваше с тежко натовареното си кану по спокойните води на залива Бърард инлет. В далечината се виждаше Ванкувър, а отпред се издигаше нос Пойнт грей. След малко лекият бриз утихна.
— Да свирна ли за малко вятър, тиликум (приятел)? — попита авторът.
— Ще се радвам, ако го сториш — отвърна той.
Аз подсвирнах тихичко и продължително три пъти, така както правят с успех някои моряци, за да извикат вятъра, често от благоприятната посока. Чародейната сила, чиято тайна аз не зная, често ми е помагала и се надявах, че и този път няма да ме изостави, тъй като не исках да се посрамя и да разтуря „магията на белия човек" пред моя скуемишки приятел.
Не се разочаровах. След няколко минути лек бриз накъдри спокойната вода и скоро кануто се носеше към Пойнт грей с „кокал в устата".
Щом заобиколихме югозападната част на носа, индианският ми приятел наведе платното и спря кануто с няколко удара на греблото си. Той протегна ръка към голяма скала, която изплува в здрача.
— Хомолсом — каза той. — Знаеш ли легендата за тази скала? — попита той. — Това е скала, която индианците, плуващи из тези води, използват вместо свиренето на вятър — заяви той.
— Разкажи ми тази легенда, тиликум — помолих аз.
— Тази скала не винаги е била тук — започна той. — Едно време, много преди да дойдат белите мъже, имало един могъщ дух, известен сред нашите като Тайи на Западния вятър. Той вдигал такива страхотни бури, че дори Великият дух призовавал четиримата си мага и ги пращал да се преборват със страховития Тайи на Западния вятър. Докато огромното кану носело четиримата сред бушуващата стихия на Пасифика, Тайи ги наблюдавал как идват към него.
— Сега ще усетите силата ми — хвалел се той. — Ще разкъсам на части вашата лодка и вие ще потънете там, където плуват рибите! — И Тайи свирнал за вятър. Извил се силен вятър, който прераснал в буря, а сетне в страхотен ураган. Високи като планини вълни шибали бреговете на протока, каналите и заливите. Острови се разкъсвали на части, а из потъмнялото небе се носели като орлова перушина огромни клони от дърветата.
Докато траела тази нечувана буря, добрата магия на тяхното необикновено кану носела четиримата сред урагана. Все по-близо и по-близо идвали те до жилището на вече изплашения Тайи на Западния вятър. Решил той да застане за последен път на крайната точка на земята, наричана днес нос Пойнт грей.
Без да се бави, вълшебното кану се приближило до самия край на брега. Четиримата мага заповядали на Тайи да усмири своите ветрове и вихри и скочили на земята. Вятърът и бурята утихнали и настъпила пълна тишина, а изплашеният и смирен Тайи стоял безмълвен на края на носа.
— Ти си зъл и имаш сърце от камък; ти не се подчини на Великия дух и причини смърт на мнозина. Сега ще заплатиш за своите порочни дела — извикали четиримата. — Ще продължиш да живееш, но като скала, която ще се мие от водите на океана.
Отсега нататък и завинаги ти ще помагаш, вместо да пречиш, на нашите хора, които плават по тези води.
Нито един звук не нарушил тишината, докато четиримата говорели.
— Когато няма вятър и канутата се люшкат неподвижни по водата, която те заобикаля, ти ще пускаш попътен вятър, за да могат отново да отплуват.
Сетне полека-лека Тайи на Западния вятър се превърнал в огромна скала и оттогава насам, тъй както му било наредено, той станал слуга, а не господар, на всички, които плават по тези води.
— Виж, още стои там — обърна се към мен моят скуемишки водач, като посочи голямата скала, която се издигаше точно пред нас.
Звезди блещукаха в синьочерното море. Нощта беше паднала, а с нея и вятърът бе утихнал. Ни полъх на бриз не докосваше тъмните води.
— Да взема ли греблото, тиликум? — попитах аз.
Скуемишът не отговори, но с един удар на греблото си изправи кануто почти успоредно на Хомолсом Рок. Леко докосна скалата с лопатката, после се обърна гърбом и кануто свободно заплува надалеч от скалистия бряг. Вдигна платното и без да продума, седна на кърмата. И аз не проговорих.
Внезапно усетих лек полъх по врата си. Платното се изду и задуха попътен бриз, който помогна на скуемиша да доближи кануто до брега на Ванкувър.