Жертва за моста

 

Тази приказка ни разказа Славка Янакиева, когато беше на 19 години. Тя е научила приказката от баба си Фиданка от град Стражица.

Имало едно време двама братя. Те трябвало да направят мост, който да свързва бреговете на една буйна река. Построявали те моста до половината, реката го събаряла и отнасяла. Построявали го пак до средата – тя пак го разрушавала.

Легнали една вечер братята да спят и по-малкият сънувал странен сън. Сънувал, че за да се направи мостът здрав и читав, трябва да се даде курбан или жертва.

Събудил се той, разказал своя сън на брат си.

– Няма как, братко! Трябва да дадем жертва една от жените си!

– Нека направим така: която първа дойде да донесе храна утре, ще пожертваме нея. – предложил другият брат.

На следващата сутрин по-големият станал и се помолил:

– Господи, Господи, моля те, когато идват жените ни, ти направи така, че моята да дойде по-късно! Аз имам две деца, а моят брат има само едно!

Тръгнали двете жени да носят храна на своите съпрузи. Едно време храните ги носели на големи тави, като софри, които жените поставяли на главите си. И както вървели двете невести, духнал силен вятър. Софрата на по-голямата паднала и храната се разпиляла. Взела да плаче тя, като нареждала:

– Сега какво ще яде мъжът ми? Кога ще се върна пак?

– Како, недей да плачеш –успокоила я по-малката. -Аз ще отида, ще занеса храна и за двамата!

Така и направила. Когато я видели двамата братя, по-малкият започнал да плаче. Дошла невястата, сложила храна и извикала мъжа на своята етърва и съпруга си. Но съпругът и се бил отдалечил и плачел скришом. Тя отишла при него и попитала:

– Любими, ти защо плачеш?

А той отговорил:

– Ами загубих си пръстена, златния пръстен, затова плача!

– Недей да плачеш, баща ми ще ти направи много по-хубав! Ела, ела да се наядеш!

И както му говорела, очите и попаднали върху ковчега, който двамата братя били приготвили. Тя знаела за лошия сън, само не знаела коя ще е жертвата. И като видяла ковчега, казала:

– Писано ми било днес да свърша земния си път! Сложете ме жертва да стана за моста. Само ще се помоля на Господ! – и взела да се моли – Господи, моля те, нека когато мине кошута, детенцето ми да нахрани! Нека когато завали дъжд да го изкъпе! Когато духа вятър – да го изсуши. И се грижи за него!

Взели те, заковали я в ковчега, сложили ковчега в основата на моста. И го построили. От първия път моста станал стабилен.

Но мъжът все плачел, плачело и детето. То било мъничко, нямало кой да се грижи за него. Тогава минала една кошута и го накърмила. Завалял дъжд и го изкъпал. Минал вятър и го изсушил.