Сам си запуших късмета

 

Тази приказка ни разказа Съби Николов, на 58 г., дасикане рома от гр. Плевен

Имало едно време един цар. Веднъж той решил, че трябва да види как живеят неговите поданици – в мизерия или в охолство. Преоблякъл се като селянин и тръгнал по пътищата на царството си.

Стигнал до един град и както вървял по улицата, чул от близката работилница на ром-обущар тъжна песен, в която се повтаряло само едно и също изречение “Сам си запуших късмета, сам си запуших късмета!”

Влязъл царят при обущаря и го попитал що за песен е тази, която той пее.

– Не е песен, а самата истина! – отговорил ромът-обущар – Сънувах аз нощеска странен сън! Бях на небето и там съзрях хиляди чешми, а край тях стоеше хвърковат ангел. Поздравих го аз и го запитах: “Какви са тези чешми?”.

А ангелът ми отговори: “Това са чешмите на щастието на хората”.

Постоях малко и се помолих на ангела: “Ще ме заведеш ли да видя моята чешма?”.

“Може!”- съгласи се ангелът и ме поведе.

Вървяхме, вървяхме, най-подир стигнахме една, която едва-едва капеше.

“Това е твоята чешма”- каза ми ангелът.

Огледах се наоколо – всичките други чешми шуртят със силни струи! “А чии са тези, които така силно текат?” – запитах.

“Това са чешмите на богатите хора –отговори ми ангелът – Ето тази е на попа, шурти та се къса! А другата до нея, дето чак ще се пръсне, е на чорбаджията! Върви им късметът, нали виждаш?”

И като ми каза това, ангелът си тръгна. Озърнах се наоколо – няма никой! “Абе я да взема – рекох си – да бръкна с пръст в канелката на моята чешма, че да я поотпуша! Току-виж съм си пооправил късмета!”. Така и направих – но вместо да я отпуша, тя съвсем секна! Сам си запуших късмета!

Теб може и лъжа да ти се струва тази работа, пътниче, но допреди да сънувам този сън, все имах по един-двама клиенти на ден. Само че откак го сънувах, никой не се е отбивал и децата ще трябва да гладуват. Но сам съм си виновен – запуших си късмета!

Царят слушал, пък решил да провери дали е истина това, което казва обущарят. Наредил той на своите войници да занесат на обущаря една пита, да я напълнят с жълтици и да кажат, че царят праща този хляб за децата на рома.

Като получил от войниците питата обущарят тръгнал да се прибира, но пътьом се отбил при хоремагчията и решил да даде на него питата.

– Много бял и хубав е този хляб, – рекъл си ромът – но е малко! По-добре да взема от кръчмаря чер хляб, само че два пъти повече! Само така ще нахраня всичките си деца!

Кръчмарят като видял хубавата пита, дал веднага хляб на сиромаха.

На другия ден минал пак царят да види дали са изпълнили заръката му и се изненадал като чул същата песен.

Тогава царят наредил на гавазите си да сложат кесия с жълтици на моста, по който се прибирал всяка вечер ромът.

На вечерта обущарят си тръгнал и стигнал до моста, спрял се и си рекъл:

– Аз толкова години минавам по този мост, я да проверя мога ли този път да мина със затворени очи.

Затворил очи и преминал, а гавазите взели обратно златото и отишли да кажат на царя.

На другия ден царят отишъл при обущаря и му рекъл:

– Ей човече, наистина ти сам си си запушил късмета!

Отишъл след това при кръчмаря и го запитал дали е взел питата. Хоремагчията се уплашил от царя, признал си стореното:

– Простете, Ваше Величество! Знаех, че е дар от вас, но я взех и задържах жълтиците! Веднага ще ви я върна!

– Не на мен, – отговорил му царят – а на обущаря я занеси!

На другия ден край обущарницата на бедния ром не се чувала тъжната песен “Сам си запуших късмета”.

– Какво е станало с теб, човече?- попитал го царят. – Вече не пееш за лошия си късмет.

– Няма да повярваш, пътниче, – отвърнал му ромът, който така и не се досещал, че това е царят – но вчера се сънувах на същото място – при чешмите. Само че този път моята чешма шуртеше силно. И тъкмо се събудих – чувам, че ми вика кръчмарят. Носи ми две кесии с жълтици. Тъй и не ми обясни защо ми ги даде. Но сънят пак се сбъдна!

========================================================

► хвърковат (урял) – хвърчи във въздуха

шуртят (тхавден) – силно текат

канелка – чучур на бъчва или каца

секна (ачшило) – прекъсна

гавази – пазачи