Попът конекрадец

Това е румънска народна приказка, преразказана от Николай П. Тодоров Преди години накрай село живеела една старица със сина си. Живеели те бедно-пребедно. И ето че от много работа и малко ядене майката скръстила ръце и умряла. Нажаленият момък намерил няколко прогнили дъски, измайсторил един ковчег и отишъл при попа да го моли да опее покойницата. – Харно, синко – рекъл попът след като го изслушал. – Ами пари имаш ли да ми платиш опелото? – Нямам пукнат грош, отче – отвърнал момъкът. – Е. щом нямаш и опело няма. А майка ти без молитва право в пъкъла ще отиде, тъй да знаеш – сплашил го попът. – Защо не опиташ да кажем…да откраднеш някой кон. Ще го отведеш в неделя на панаира и ще вземеш пари – и на мен да платиш, и за тебе да останат. – Страх ме е, отче, ще ме хванат. – Не бой се, щом дядо поп е до теб. Аз ще те науча как да свършиш тая работа тъй, че никой да не те хване. Подир дълги размисли момъкът се съгласил, защото не искал майка му да влезе в гроба неопята и да я приберат дяволите. Опял попът старицата надве-натри и му пошушнал насред опелото: „Щом се стъмни, ще дойда и ще те отведа в съседното село да откраднеш някой кон“. И наистина вечерта двамата тръгнали за съседното село, промъкнали се тихо в конюшнята на един вече възстар селянин и попът подкокоросал: – Отведи, сине, коня дома си, а в неделя – на панаира. После ще поделим печалбата. Момъкът подкарал коня за своето село, а попът останал в конюшнята, надянал юлара и се вързал за яслата. На заранта стопанинът дошъл да нахрани коня си. Гледа на мястото на коня си, провесил нос, стои един вързан поп. – Хей, отче-попе, каква е тая работа? – и се прекръстил. Попът отвърнал: – Бог за грехове ме наказа и ме превърна на кон, ама чу най-сетне молбата ми, та ми върна човешкия образ. – Ах, прости ми, отче, че и аз пред тебе много съм грешил. Честичко те налагах с камшика. Ами отгде да знам, че моят кон бил преобразен поп? Хайде, върви си сега по живо, по здраво, а пък аз ще си купя друго добиче. Снел юздата на попа и го изпроводил до пътната врата. В неделя стопанинът се дотътрал на панаира да си купи нов кон. Почнал да оглежда конете и не щеш ли съзрял откраднатия. Познал го, разбира се, приближил се и почнал да му шепне в ухото: – Каква си я свършил пак, отче? Виждам, Бог отново те е превърнал на кон. Много си грешен. А конят, както си знае, клати глава. Момъкът извикал разсърдено: – Ей, човече, какво баеш на моя кон? – Ох, момко, пусни на воля тоя кон, той е преобразен от Бога поп заради многото му грехове. Дълги лета той беше у мен и уж си върна човешкия образ, ала види се, че нещо пак е сгрешил и Бог отново го е престорил на кон. А тогава ти си го намерил, синко, за грях и на двама ни! – и селянинът се закръстил, обърнал очи към небето… ======================================================= ► харно (мищо)- Добре! Хубаво! подкокоросал – подучил юлар – водило на оглавник, ремък, с който се води кон или магаре Защо приказката има такова заглавие? На кого искате да приличате? Кой момент от приказката най-много ви харесва? Може ли в действителността да се случи нещо подобно? (въпрос) Каква е поуката от приказката?