Както ти свириш, така и на теб ще ти свирят

Сар ту забаса, киде къ забин туки – Сестриче и братче

Тази приказка написа Вероника Петрова, на 15 години от село Раданово. Вероника също посещаваше часовете по СИП “Ромски фолклор”. В следващото помагало тук може да бъде и вашето име. Разкажете ни своите приказки.

Живял някога ромски табор в една долина, разположена между три села. Ромите живеели задружно, помагали си кой с каквото може, а вечер край големия огън всички се събирали, за да се веселят и най-вече да се радват на Алиа и Карим.

Алиа и Карим били братче и сестриче. Алиа била около петнадесетгодишна и можела да танцува, а Карим бил на седем години. Той можел да свири на дайре и да пее. Децата наследили тези дарби от родителите си.

Не минало много време и родителите им починали. Децата напуснали табора и тръгнали от село на село да си изкарват прехраната. През деня Алиа танцувала под ритъма на дайрето и песента на Карим, а през нощта се сгушвали под едно скъсано одеяло. Хората им се радвали. Алиа била много красива. Тя имала дълги, буйни коси с цвят на смола, бяла кожа, а очите и били дълбоки и големи. В косите си винаги слагала цвете и затова хората я наричали цветето Алиа. От хората децата взимали само храна и дрехи, а парите винаги отказвали, защото родителите им ги били научили, че не трябва да използват дарбата си за печелене на пари.

От село на село, децата стигнали до града. Мълвата за тяхната дарба обаче вече ги била преварила. Децата не знаели за това и започнали да пеят в покрайнините на града. Мълвата за тях стигнала и до ушите на най-големия богаташ в града. Богаташът имал дъщеря, която се дразнела, че една бедна ромкиня привлича вниманието на мъжете, а тя била пренебрегвана. Лейла била красива, но зла. Решила да си отмъсти. Тя споделила с баща си и той много се ядосал, че дрипавата танцьорка е засенчила любимата му дъщеря.

Вечерта той накарал Алиа да танцува върху килим от бодли и тръни. Тя нямала какво да стори и се подчинила. Карим запял тъжна песен, а от очите му потекли сълзи. Алиа се полюшвала под ритъма на дайрето и дали защото танцувала върху тръни и бодли, тя стъпвала още по-леко. Това още повече вбесило бащата и дъщерята. Алиа танцувала цяла нощ без да спира. От краката й течала кръв, а от очите й – сълзи. Кръв и сълзи се сливали в едно дотогава, докато най-накрая девойката паднала в несвяст. Богаташът наредил да изхвърлят децата извън града и така те се озовали на едно пусто място без храна и вода.

Алиа била много зле, краката й били подути и тя не можела да върви. Карим само се сгушвал до нея и плачел. Минавали дни, а болката на Алиа ставала все по-голяма. Дори гладът и жаждата не били толкова страшни. Карим събирал сълзите в шепите си, за да утолява жаждата на сестра си. Но и очите му пресъхнали. Тогава легнал до Алиа, прегърнал я и затворил очи.

Не се знае колко време минало. Един ден по този път към града минал момък с каруца. Той познал децата защото ги бил слушал да пеят. Качил ги в каруцата, метнал отгоре им една черга и побързал към града. Когато стигнал вкъщи, той пренесъл внимателно децата и ги сложил на леглото си. Запалил печката и отишъл да повика знахарката за помощ. Тя внимателно приготвила мехлеми за краката на момичето. Карим се събудил и първо се изплашил, но като видял, че Алиа е до него се успокоил. Тогава момъкът, който се казвал Нурай, влязъл и Карим разбрал, че е добър човек. Двамата започнали да се грижат за Алиа. Карим й пеел песни и й решел косите, а Нурай се грижел за краката й и за прехраната. Всяка нощ той й държал ръката и така заспивал до нея. Сутринта се събуждал до нея, хранел я и, макар че тя не отваряла очи, той й говорел:

„О, моя малка гълъбице,

ти остани завинаги при мен.

О, моя мъничка девице,

ще се омъжиш ли за мен?“

Алиа била много изтощена и не можела да говори, но чувала всичко. Тя запомнила тези думи, а сърцето и се вълнувало безмълвно. Една сутрин тя отворила очи и усетила, че Нурай я държи за ръката. Надигнала се леко и видяла момъка коленичил до леглото. Тя се разплакала и заговорила:

„Не можех да те видя досега,

ала сърцето ми каза,

че мога аз на тебе да се доверя.“

Нурай отворил очи и видял Алиа, видял я с усмивка на лицето, така както мечтаел от мига, в който я намерил. Той пак я попитал дали ще се ожени за него и тя се съгласила.

Карим засвирил весела песен, запял така както никога досега. Нурай взел Алиа от леглото, закичил цвете в косите й и затанцувал с нея. Алиа скочила от него и започнала да танцува. Но този път тя не само танцувала, този път тя запяла. Пяла за Нурай, за човека, който я върнал към живота, за нейния любим.