Разходката на един разсеян

Мамо, отивам да се разходя.
— Добре, Джовани, но внимавай, като пресичаш ули­цата.
— Добре, мамо. Довиждане, мамо.
— Винаги си разсеян.
— Да, мамо. Довиждане, мамо.
Джованино весело излиза и в началото много внимава. От време на време спира и се пипа.
— Цял ли съм? Да — и сам се смее.
Тъй е доволен, загдето внимава, че заподскачва като врабче, но после се заплесва по витрините, колите, обла­ците и, разбира се, почват неприятностите.
Един господин много учтиво го порицава:
— Колко си разсеян. Виждаш ли? Вече си загубил едната си китка.
— У, вярно. Колко съм разсеян.
Почва да търси китката си, но намира вместо нея една консервена кутия. Дали наистина е празна? Я да видим. А какво ли е имало вътре, преди да стане празна? Навярно не е била празна още от началото…
Джовани забравя, че търси китката си, после забравя и кутията, защото вижда куцо куче и ето, за да настигне куцото куче, преди то да завие зад ъгъла, изгубва цялата си ръка. Но дори и не забелязва, а продължава да тича.
Една добра жена го вика:
— Джовани, Джовани! Ръката ти!
Къде ти, той изобщо не чува.
— Ех, нищо — казва добрата жена, — ще я занеса на майка ти.
Отива в къщата на Джовани.
— Госпожо, ето ръката на синчето ви.
— Ах, този разсеян син. Не зная вече какво да правя и какво да казвам.
— Е, да, всички деца са такива.
След време пристига друга добра жена.
— Госпожо, намерих това стъпало, дали не е на Джовани?
— Да, разбира се, че е негово, познавам го по проби­тата обувка. Ах, какъв разсеян син ми се падна. Не зная вече какво да правя и какво да казвам.
— Е, да, всички деца са такива.
След малко пристига една старица, после чиракът на чрурнаджията, после един трамвайджия, дори една пенсионерка учителка и всички те носят по някое парченце от Джовани: крак, ухо, нос.
— Ама може ли да има по-разсеяно момче от моето?
— Е, госпожо, всички деца са такива.
Най-после пристига Джовани, подскачайки на един крак, без уши, без ръце, но весел както винаги, весел като врабче, и майка му клати глава, стъкмява го и го целува.
— Нищо ли не липсва, мамо? Послушен ли бях, мамо?
— Да, Джовани, наистина беше много послушен.