Носът на краля

Веднъж Джованино Денгуба решил да отиде в Рим и да пипне носа на краля. Приятелите му искали да го разубедят и казвали:
— Внимавай, това е опасна работа. Ако кралят се разсърди, ще загубиш собствения си нос заедно с главата.
Но Джованино бил упорит. Още докато готвел куфара си, отишъл, за да се поупражни, при свещеника, кмета и фелдфебела на карабинерите. Пипнал носовете на тримата толкова внимателно и ловко, че те и не забелязали.
«Ето че не е трудно» — помислил си Джованино.
Като стигнал до близкия град, поискал да му покажат къщата на губернатора, на председателя и на съдията и оти­шъл да посети тия знатни хора. Пипнал и техните носове с един пръст или с два. Тия знатни хора малко се обидили, защото Джованино изглеждал възпитан и знаел да говори по почти всички въпроси. Председателят се поядосал и из­викал:
— Какво, искаш да ме хванеш, за носа ли?
— Моля ви се, нищо подобно — казал Джованино, — имаше една муха.
Председателят се огледал, не видял ни мухи, ни комари, но междувременно Джованино се поклонил набързо и си отишъл, без да забрави да затвори вратата.
Джованино имал един бележник, в който държал смет­ка за носовете, които успял да докосне. Все важни носове.
В Рим обаче сметката на носовете тъй бързо пораснала, че Джованино трябвало да си купи голяма тетрадка. Достатъчно било да се разхожда по улицата и бил сигурен, че ще срещне чифт превъзходителства, някой заместник-министър и десетина главни секретари. Да не говорим за председателите: имало повече председатели, отколкото просяци, всички тези луксозни носове били съвсем под ръка. Техните собственици всъщност вземали докосването на Джованино Денгуба за оказване на почит към техния авторитет и някои дори стигнали дотам, че наредили на своите подчинени да правят същото, като кимали:
— Отсега нататък, вместо да ми се покланяте, ще ме пипате по носа. Това е по-модерен и по-рафиниран обичай.
Подчинените отначало не смеели да протягат ръка към носовете на своите началници. Но началниците ги окуража­вали с такива широки усмивки, че всички взели да докосват, пипат, иощипват високопоставените носове: те ставали лъс­кави и червени от задоволство.
Джованино не бил забравил главната си цел, която била да пипне носа на краля, и само чакал сгоден случай. Това станало но време на една процесия. Джованино забелязал, че от време на време някой от присъствуващите излизал от Тълпата, скачал на стъпалото на кралската каляска и пре-давал на краля плик, навярно молба, която кралят усмих-нат подавал на своя пръв министър.
Когато каляската приближила, Джованино скочил на стъпалото и докато кралят му отправял предразполагаща усмивка, му казал:
— С разрешение — протегнал ръка и с края на пръста си докоснал върха на носа на негово величество.
Кралят удивен си хванал носа, отворил уста да каже нещо, но Джованино с един заден скок се намерил на сигурно място сред тълпата. Избухнали силни ръкопляскания. И веднага други граждани побързали с въодушевление да последват примера на Джованино: скачали върху каляската, улавяли краля за носа и го разклащали.
— Нов начин за изразяване на почит, ваше величество — мърморел усмихнат първият министър в ухото на краля.
По на краля не му било чак толкова до усмивки: носът го заболял и започнал да капе, той нямал достатъчно време дори да го обърше, защото верните му поданици не му давали да си отдъхне и весело продължавали да го хва­щат за носа.
Джованино се върнал на село доволен.