Алчният богаташ

Имало едно време двама братя. Единият бил богат, другият – беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал.
Веднъж богатият вдигнал сватба – сина си женел.
Събрали се много гости в дома му.
„Ще ида и аз на гости на брат си“ – рекъл си бедният. Взел на заем от съседите кравай и отишъл, но застанал пред портата, не посмял да влезе. Като го зърнал, богатият брат изревал:
– Защо си се домъкнал? Да не искаш да се мериш с моите гости? Вън, да не съм те видял тук!
Натъжил се бедният брат. Взел въдицата и отишъл да лови риба. Седнал в старата си лодка и отплавал в морето. Хвърлял, хвърлял – все дребни рибки се хващали. А слънцето още малко и ще залезе. „Ех – рекъл си бедният рибар, – ще хвърля още веднъж, на късмет.“ Хвърлил въдицата и издърпал такава риба, каквато не бил виждал – голяма и цялата сребърна.
Зарадвал се беднякът, че уловил такава чудна риба, и понечил да я пъхне в торбата. А рибата изведнъж заговорила с човешки глас:
– Не ме погубвай, добри човече, пусни ме обратно във водата!
Помислил рибарят за своите деца и казал:
– Не мога да те пусна – и аз съм гладен, и децата ми отдавна искат да ядат. С какво ще се върна?
– Като си тъй беден – рекла рибата, – бръкни в устата ми и извади оттам един златен пръстен.
Рибарят помислил-помислил, па рекъл:
– Боя се да не ми откъснеш ръката.
– Не се страхувай, нищо лошо няма да ти сторя!
Престрашил се рибарят, пъхнал си ръката в устата на рибата и извадил оттам един златен пръстен.
– За какво ми е този пръстен? – казал рибарят. – Няма да ме нахрани той.
– Почакай, ще видиш – отговорила чудната риба, – ще те нахрани и още как! Хвърли в морето тия дребни рибки и сложи пръстена на дъното на лодката.
Рибарят така и направил. И щом сложил пръстена на дъното на лодката, тутакси там се появили цяла купчина монети.
Бедният рибар пуснал рибата в морето и загребал бързо към брега. Съблякъл ризата си, събрал в нея парите и радостен се прибрал в къщи. Заживял от хубаво по-хубаво. Направил си нова къща и поканил много гости да сподели радостта си, но не поканил своя брат – не могъл да забрави обидата.
Богатият научил, че брат му в нова къща живее и с гости се весели. Заръчал на своя син:
– Иди виж какво става там!
Отишъл синът, погледнал и бегом се върнал обратно.
– Ех – казал на баща си, – какво имаш ти! А у твоя брат и къщата нова, и оборът пълен, и на трапезата само от пиле мляко няма!
Богатият позеленял от завист. Пак изпратил сина си да повика брат му.
Дошъл бедният брат при богатия.
– Откъде имаш толкова имот? – попитал богаташът. – Разправят, че живееш сега по-добре и от мен.
Беднякът не умеел да лъже – разказал всичко, както си било. Богатият, като чул, тутакси решил: „Ще ида, рекъл си, и аз да уловя тая риба“.
Купил една нова въдица, седнал в нова лодка и отплавал в морето. Ловил, ловил и уловил чудната риба.
– Не ме погубвай – молила рибата, – пусни ме, малки рибки имам.
– Не, миличка – ухилил се богаташът. – Няма да те пусна. Дай и на мене такъв пръстен, какъвто си дала на моя брат!
– Но брат ти беше беден, нямаше какво да яде. А на тебе за какво ти е?
– Как за какво! Не искам брат ми да бъде по-богат от мене. Я давай пръстена и това е! Иначе ще те отнеса в къщи и ще те изпържа…
– Е, щом е тъй – отвърнала рибата. – Вземи, щом си такъв завистлив! На мене ми е все едно.
Рибата отворила уста. Алчният богаташ напъхал до лакът ръката си. А рибата – хрус с острите си зъби! – откъснала му ръката и се спуснала с нея на дъното на морето.
Върнал се богатият брат в къщи – без пари, без една ръка.
Така му се и пада!